Митът за титаниевите джанти

Титаниевите автомобилни джанти се смятат за най-доброто, което в момента може да предложи пазарът. Така ли е всъщност? Простият отговор е отрицателен, тъй като такива колела просто не съществуват.

Титанът е толкова скъп материал, че джантите, изработени от него, биха стрували повече от 90% от автомобилите с изключение на някои модели от премиум сегмента и суперколите. Чистият титан е 250 пъти по-скъп от алуминия и 1 000 пъти - от най-качествената стомана. Производството на колела от този метал и неговите сплави просто е икономически неизгодно.

Алуминият, от чиито сплави се изработват повечето лети джанти, се топи при температура 660 °С, докато при титана тя е 1 668 °С. Изработката на такива колела по метода на леенето или горещото коване би изисквало пълно преоборудване на поточните линии, за да издържат на подобна топлина.

Като се има предвид, че титаниевите джанти едва ли биха се търсили масово, производството им би било абсолютно нерентабилно. Себестойността на такъв комплект е около $4 000, което означава, че цената им на пазара би била 2-3 пъти по-висока.

Титанът се обработва значително по-трудно от алуминия. Производството на детайли от свръхздравия метал е оправдано за нуждите на военната и космическата индустрия, но ракетите не са точно масов продукт. Ето защо цивилното приложение на титана и сплавите му е крайно ограничено, а титаниевите джанти са просто приумица на маркетолозите, които се възползват от слабата информираност на купувачите. Трябва да се признае, че номерът работи - далеч не всички автомобилисти знаят, че скъпите им колела всъщност не са изработени от този метал.

Чистият титан и сплавите му все пак се използват в автомобилостроенето. Той е идеален за изработката на свръхздрави детайли от двигателя, турбокомпресорите и изпускателната система. Такива части са изключително скъпи и затова се монтират само на специални коли.

От какво всъщност са направени титаниевите джанти тогава? Най-просто казано, те са разновидност на алуминиевите колела. Титанът в тях е в минимални количества, но заради състава на сплавите те наистина са по-здрави и леки от обикновените лети джанти.

Количеството на титана в тях не надхвърля 2%, а в масовия случай процентното съдържание е около 0.15%-0.20%. Това означава, че в джанта с тегло 5 кг има едва 7.5-12.5 грама титан.

В редки случаи съдържанието на титан достига 4%, но такива колела стават непосилни за обикновения автомобилист. Цената им е между 2 и 6 пъти по-висока от тази на най-качествените лети джанти на пазара.

Сред предимствата на титаниевите джанти са здравината и устойчивостта на увреждания. Сплавите на титана с алуминия и другите леки метали, използвани за изработката на такива колела, формират много здрава молекулярна решетка и са много по-износоустойчиви.

Титаниевите джанти обаче имат и недостатъци. Свръхздравият метал увеличава теглото с 10%-15% в сравнение с алуминиевите колела, което влошава динамиката на колата. Високата себестойност пък се надува допълнително от маркетолозите. Самото наличие на титан в състава на сплавта се приема за търговска марка, която няма как да бъде евтина.