Казахстан чества 550-тата годишнина на Казахското ханство

Казахстан празнува 550-тата годишнина на Казахското ханство. По този повод на 11 септември на територията на столицата Астана се проведоха редица празнични мероприятия. По време на двудневното събитие се проведе и международна научна конференция, събрала учени от цял свят, занимаващи се с въпроси, свързани с Казахското ханство.

Планирано е през следващия месец под открито небе да се състои още едно празнично мероприятие по този повод, като чест от него ще бъде специална възстановка на историческите събития от преди 550 години.

Създаването на Казахското ханство преди повече от 5 века е предшествано от ред исторически събития: Казахското ханство унаследило великите империи на Степта – Тюркския каганат (VI-VIII век) и Еке Монгол-Улуса (Великата държава на Чингис хан).

По-рано на територията на съвременен Казахстан е имало племенни образувания на скитите, усуните, хуните.

Водейки войни, установявайки дипломатически връзки, сключвайки търговски споразумения,  политически и военни съюзи, етносите, населяващи степта, постоянно са разширявали територията на бъдещата Казахска държава.

Още през втората половина на V век древногръцкият историк Херодот, автор на първия пълномащабен трактат „Историята“, описва голяма източна държава Скития, която влиза в историята като „държава на скитите“. Скитите населявали Великата степ на север от реките Амударя и Сърдаря. Именно в епохата на скитите започва да се създава Великият път на коприната, за първи път свързал  Запада и Изтока.

Съвременните историци смятат, че голяма роля в развитието на езика, културата, мирогледа на племената, населяващи територията на Казахстан в средата на VI век, има Тюркският каганат. Политиката на управниците на Каганата съответствала на интересите на всички тюркски племена, така че държавата разширила своите граници на изток до Великата китайска стена, а на  запад – до Черно море. Тюрките, свързвайки постиженията на западните и източните народи, са създали своя култура и своя писменост. Различни религии - тенгризъм, християнство, будизъм – имаха голяма роля в последващото развитие на тюрките.

Коренна трансформация на културния, икономически и политически живот настъпва след обединението на всички номади от Централна Азия в единна Монголска орда под командването на Чингис хан, състояло се по време на Върховния курултай през 1206 година.

Империята на Чингис хан била разделена на групи държави, сред които особено място заема Златната орда, управлявана от потомците на старшия син на Чингис хан - Джучи.

През средните векове степната цивилизация на номадите от Евразия оказва голямо влияние на много гранични държави - Иран, Китай, Индия, Византия, Русия, държави от Източна Европа.  

Именно на основата на номадската цивилизация възниква първото държавно образувание на казахите като етнос, който използвал постиженията в политическия, икономическия, културния живот и най-добрите традиции на племената и народите, населяващи Казахстан.

Според писмените източници от онова време, Казахското ханство възниква в югоизточната част на съвременния Казахстан през есента на 1465 година, когато тук пристигат номадските племена, водени от султаните Керей и Жанибек. През последващите 250 години Казахското ханство преминавало различни етапи от своето развитие и към XVII век приключва процеса на изграждане на единна народност. Като резултат, казахи наричат всички тюркски и нетюркски племена от Централна Азия, които влязоха в състава на Казахското ханство. Към това време приключва изграждането на етническите традиции, обичаите, единната религия, езика и културата.

Заедно с това, многобройните отбранителни войни от XVII-XVIII век, водени срещу джунгарите и новата доминираща сила на Евразийското пространство - Руската империя  - са ослабили страната. Земите на Казахското ханство са ставали част от Руската империя къде доброволно, къде с борба, в течение на ок. 130 години  – от 1731 до 1865 година. Последва период в състава на царска Русия.

А в началото на ХХ век, когато в Русия премина нова революционна вълна, в Казахстан за независимостта на страната започва да се бори обединението на казахската интелигенция – „Алаш орда“.

На Втория общоказахски конгрес, състоял се в Оренбург през 1917 година бе взето решение в ред области и региони с казахско население да се създаде териториална автономия „Алаш“. Цялата изпълнителна власт на автономията се предава на „Временен народен съвет на Алаш орда“ състоящ от от 25 човека, ръководен от изтъкнатия патриот и държавник -– Алихан Букейханов.

През 1920 година е създадена автономната Казахска съветска република, а през 1936 година – Казахска съветска социалистическа република. В условията на Съветския съюз автономната казахска държавност има ограничен суверенитет и пряка зависимост от Руската федеративна република, а по-късно от ръководството на СССР.

През 1991 година Казахстан придоби независимост и започна своя динамичен, но вече самостоятелен процес на политическо, икономическо, социално и културно развитие.

Много държави в света познават постиженията на Казахстан – това е и преносът на столицата, Срещата на върха на ОССЕ в Астана, конгресите на лидерите на световните и традиционните религии, предстоящото провеждане на световното изложение EXPO в Астана през 2017 година и много други.