Най-кървавите битки през Втората световна война

От 1939 до 1945 година светът е във война. Втората световна война е най-кървавият конфликт в човешката история и отнема живота на милиони. Сблъсъкът започва на Стария континент, но постепенно се пренася и на другите. Дори през Първата световна война, когато загиват десетки милиони военни и цивилни, нивата на унищожение и разруха са далеч от тези през ВСВ. Факти.бг представя най-кървавите битки на войната с най-много жертви и ранени:

10. Битката за Рим, 17 януари – 18 май 1944 година

Битката за Рим, известна и като Битката при Монте Касино, е една от най-важните, които се водят през войната на италианска територия. Съюзническите сили искат да си проправят път към столицата на Италия, която е на страната на Адолф Хитлер. В центъра на сраженията е историческото абатство „Монте Касино”, издигащо се на хълм, от който може да се следи и контролира цялата околност. Между януари и май съюзническите сили нападат четири пъти отбранителната линия „Густав”. Последната, при която едновременно нападат двадесет дивизии, е успешна и германската защита пада. Общият брой на пострадалите (убити и ранени) е близо 185 000.

9. Арденската офанзива, 16 декември 1944 г. – 28 януари 1945 година

Арденската офанзива е последната мащабна германска офанзива на западния фронт по време на Втората световна война, припомня Military Education. Кръстена е на Ардените – планинска област в Белгия, Франция и Люксембург. За щастие на съюзниците планът на нацистите да нанесат решителен удар на запад не успява. През януари 1945 година Червената армия започва атака, което принуждава германското военно командване да дислоцира част от войниците на изток – това също накланя везните в полза на съюзническите сили. Арденската офанзива взима много жертви – и в двата лагера. Пострадалите са 186 369.

8. Битката при Курск, 5 юли – 23 август 1943 година

Курск е една от големите победи на руснаците през Втората световна война. Битката при Курск ще бъде запомнена и като най-голямата танкова битка. Червената армия е добре подготвена за настъплението на немските сили. Руснаците блестящо изграждат мрежа от минни капани, укрепления и противотанкови оръдия. В района са изпратени 50 германски дивизии (19 от които танкови), но маршалите Жуков и Василевски удържат офанзивата, която е последната на Хитлер срещу Червената армия. Пострадалите са над 257 000.

7. Битката при Харков, 12-28 май 1942 година

Харков е важен стратегически град в Украйна. През есента на 1941 година германската армия установява контрол над него. През месец май на следващата година съветските сили предприемат офанзива, за да си върнат града. Нацистите обаче са добре подготвени и успяват да удържат атаката, а след това предприемат контраофанзива. Червената армия понася тежко поражение, което вдига морала и увереността на войската на Адолф Хитлер. Много историци посочват, че това в крайна сметка им изиграва лоша роля и предвещава краха на източния фронт. Пострадалите при втората битка за Харков са над 300 000.

6. Битката за Лусон, 9 януари – 15 август 1945 година

Лусон е най-големият филипински остров. През Втората световна война това райско кътче в Тихия океан става арена на кървав сблъсък между американската и японска армия. За генерал Дъглас Макартър островът, който е под контрола на японците от 1942 година, е от огромно стратегическо значение. Следва ожесточен военен сблъсък, в който японците прибягват и до използването на пилоти камикадзета. Огромен е броят на убитите и ранени военнослужещи – до 345 000.

5. Битката за Франция, 10 май – 25 юни 1940 година

Войната започва с нападението на Германия срещу Полша. Англия и Франция обявяват война на Хитлер, но през следващите няколко месеца реално не се водят големи наземни операции от страна на Берлин на запад. Всичко се променя през месец май, когато блицкригът (светкавичната война) влиза в действие. Нацисткото командване дава заповед за атака, а французите са съкрушени за няколко седмици. Следва капитулация и установяване на немски контрол над френските земи. Франция грубо казано е разделена на две – северната е под контрола на Хитлер, докато южната е наричана Вишистка Франция (на град Виши). Пострадалите в падането на Франция са близо половин милион.

4. Битката при Нарва, 2 февруари – 10 август 1944 година

Дори по-смъртоносна от битката за Франция е тази за господството в Естония. Нарва, област Ида-Виру, е стратегическа зона в североизточната част на Естония. Германската армия и Червената армия излизат за пореден път в пряк дуел. И двете страни са отчаяни в опита си да установят контрол над тази територия. Според историците сраженията са сред най-интензивните за цялата война. След месеци на ожесточени боеве, при които биват убити хиляди, Хитлер изтегля войските си от Естония. Броят на пострадалите е 550 000.

3. Битката за Москва, 2 октомври 1941 – 7 януари 1942 година

Хитлер вярва, че ако превземе Москва, това ще нанесе опустошителен удар по морала на руснаците, които ще са в ръцете му. Нацистите предприемат офанзива срещу руснаците, но столицата не пада. Червената армия удържа настъплението, а това се случва благодарение на правилните тактически решения, но и на тежките метеорологични условия. Температурите през зимата достигат минусови градуси, които са сериозно изпитание за Вермахта. Руснаците дават повече жертви, а общият брой на пострадалите при сраженията за Москва надвишава един милион души.

2. Битката за Берлин, 16 април – 2 май 1945 година

При последната мащабна офанзива в Европа през Втората световна война загиват и биват ранени огромен брой военни и цивилни. Съветската армия настъпва към Берлин от няколко фронта и разрушава последните надежди на нацистите за световно господство. В последните дни на сраженията в Берлин Адолф Хитлер слага край на живота си. Битката за Берлин е тази с най-голям брой жертви за най-кратно време по време на войната. Броят на убитите и ранени надвишава милион и двеста хиляди.

1. Битката за Сталинград, 23 август 1942 година – 2 февруари 1943 година

В битката за Сталинград загиват повече руснаци (военни и цивилни), отколкото британски и американски военнослужещи за цялата война. Това е един от най-кръвопролитните сблъсъци в човешката история. Битката включва няколко етапа – сраженията към подстъпите към Сталинград, борбата за контрол на самия град, и съветската контраофанзива, която завършва с успех на руснаците над немските сили. Победата е повратен момент във войната. Силите на оста губят значителна част от военния си състав, изпратен на източния фронт, и до края на войната не успяват да се възстановят от загубите. Историците дават различни цифри за броя на пострадалите. Те варират между 1 250 000 - 1 800 000 души.