Кредити от Китай: как се прекършва политическа воля и се заробват цели държави

Единица с 12 нули - това е сумата в долари, която Китай е отпуснал като кредити на по-слабо развити държави. Договорите за тези милиарди са отчасти засекретени и съдържат силно заробващи клаузи, съобщават германските вестници „Ди Велт“ и „Зюддойче Цайтунг“. Те цитират международен екип от икономисти, който е анализирал над 100 такива договора на обща стойност близо 35 милиарда долара, сключени между Китай и 24 развиващи се държави. Тези договори последователно ограбват държавния суверенитет на кредитополучателите, прекършват политическата им воля и ги превръщат в играчка в ръцете на Китай, отбелязват двата вестника, цитирайки доклада на американските и германски икономисти, озаглавен „Как Китай раздава кредити“. Както е известно, през последните години Пекин се превърна в главен кредитор на по-слабо развитите страни, включително и по линия на проекта „Един път, един пояс“, известен още като „Нов път на коприната“. Между 2008 и 2019 година Китай е отпуснал на въпросните страни близо един трилион долара кредити, изчисляват учените от Бостънския университет, които са част от международния екип. Сред държавите, получили най-големи кредити, са Пакистан, Венецуела и Ангола.

Изумително заробващи условия

Професор Кристоф Требеш от германския Институт за икономически изследвания, който също участва в цитираното проучване, казва пред медиите следното: „Китайските договори съдържат клаузи, които забраняват на кредитополучателя да оповестява условията на заема, а понякога дори и самото съществуване на подписан договор.“ Професор Требеш подчертава, че в случая не става дума за обичайните, класически договори за кредити, каквито сключват частни или държавни банки. Той смята, че някои от клаузите са „изключително странни“ и говори за „хибридни договори“, които съдържат елементи на частно и публично кредитиране.

Требеш е особено изненадан от условията за прекратяване на договора от китайска страна, вписани в такива договори. Пекин си запазва правото едностранно да прекрати кредитирането, например ако съответната държава прекъсне дипломатическите си отношения с Китай, или пък ако в тази държава се смени властта. При това положение длъжникът трябва да върне обратно цялата сума. В някои от договорите има дори клауза, че Китай може да ги прекрати едностранно, ако в самата КНР настъпят политически промени. Такива постановки на практика превръщат страните-длъжници в политически заложник на Пекин: ако не слушат, може да преживеят същинска финансова катастрофа. При това въпросните договорни клаузи преследват не само политически цели. В същото време те защитават китайските инвестиции в съответните държави и елиминират конкуренцията на други потенциални кредитори.

Близо една трета от договорите, анализирани в доклада „Така Китай раздава кредити“, включват, например, задължението кредитополучателят да държи парите в определени банки, на които китайските власти могат да наложат запор при неплатежоспособност на длъжника. Тази клауза осигурява още едно предимство на Китай в съревнованието с други потенциални кредитори. Друг капан, който поставят тайните кредитни договори, които Китай сключва с по-слабо развити страни, е изричната забрана при неплатежоспособност да се търси посредничеството на така наречения „Парижки клуб“ – неформалната организация на държави-кредиторки, която помага за опрощаване и преструктуриране на държавни задължения. По този начин Китай си осигурява правото сам да преговаря с различни трети страни за преструктуриране на дълга в случай на неплатежоспособност на длъжника – и така да се добере до условия, които са по-изгодни за него и по-неизгодни за длъжника.

Агресивно поведение

Вестник „Зюддойче Цайтунг“ пише в обобщение: „Въпреки това за много страни сделките с Китай си остават привлекателни. На тези страни им липсват основна инфраструктура, капитали и инвеститори, които са готови да поемат съответните рискове. А Китай е готов – и предлага нещо, което другите инвеститори не предлагат. За сметка на това обаче налага ограничения.“ А вестник „Ди Велт“ коментира съмнителните китайски кредитни практики с една препратка назад към историята: „Времената на неравноправните договори са се запечатали дълбоко в историческата памет на китайците. От средата на 19 век до началото на Първата световна война европейските колониални сили принудиха слабия китайски император да отвори страната за западни гешефтари и дори да им отстъпи територии като Хонконг и Макао. Днес за всеки китаец тези времена са „епохата на униженията“ – тъкмо там се корени и самочувствието, дори агресията, характерни за днешните китайски властници на международната сцена. Китай вече сам е станал велика сила и прониква икономически дори до най-отдалечените кътчета на света. Специално на по-слаборазвитите страни днес Пекин диктува договори, които спокойно можем да наречем „неравноправни“. И такова определение би било дори прекалено меко.“