Разследване: САЩ крият кражби на оръжия!

Американската армия е скрила или омаловажила степента, в която огнестрелните ѝ оръжия изчезват, значително подценявайки загубите и кражбите, дори когато някои оръжия се използват при улични престъпления, пише АП.

Моделът на секретност и потискане на армията датира от близо десетилетие, когато "Асошиейтед прес" започва разследване на отчетността на оръжията в армията. Длъжностни лица се бориха с публикуването на информация години наред, след което предложиха подвеждащи отговори, които противоречат на вътрешните записи.

Военните оръжия не просто изчезват. Откраднатите оръжия са използвани при стрелби, при грабежи и заплашване на хора и са в ръцете на престъпници. Крадци продават щурмови пушки на улични банди.

Армейските служители се позоваха на информация, която предполага, че само няколкостотин огнестрелни оръжия са изчезнали през 2010-те. Вътрешни доклади от армията, получени от АП, показват загуби в пъти по-големи.

Усилията за потискане на информацията датират до 2012 г., когато AP подаде иск по Закон за свобода на информацията, търсейки записи от регистър, където и четирите въоръжени служби трябва да докладват за загуба или кражба на огнестрелно оръжие.

Бившият вътрешен служител на армията, който ръководеше този регистър, описа как е изготвил отчет за загубените или откраднати оръжия на армията, но по-късно научил, че неговите началници са блокирали освобождаването му.

Докато АП продължава да настоява за информация, включително чрез правни оспорвания, армията изготви списък на изчезналите оръжия, който толкова бе явно непълен, че служители по-късно го оттеглиха. След това те предоставиха втори набор от записи, които също не дават пълния брой.

Тайната около чувствителна тема се простира отвъд армията. ВВС няма да предоставят данни за изчезнали оръжия, заявявайки, че отговорите ще трябва да изчакат иск за федерални документи, подаден от АП преди почти 2 години.

Министерство на отбраната също не публикува доклади за загуби на оръжия, които получава от въоръжените сили. Това би предоставило приблизителни бройки само за две години от периода на проучване на АП от 2010 до 2019 г.

Пентагонът спря редовно да споделя информация за липсващите оръжия с Конгреса преди години, очевидно през 90-те години на миналия век. Служителите на Министерството на отбраната заявиха, че ще уведомяват законодателите, ако кражба или загуба отговаря на определението за "значителна", но такова уведомление не е правено поне от 2017 г.

Преди няколко дни, когато АП за първи път публикува разследването си, сенатор Ричард Блументал, D-Conn., поиска по време на изслушване на Комитета по въоръжените сили на Сената, Пентагонът да възкреси редовното докладване. В писмено изявление до АП Пентагонът заяви, че "очаква с нетърпение да продължи да работи с Конгреса, за да осигури подходящ надзор".

Блументал също оспори военния секретар Кристин Уормут за разпространението на информация от нейния клон. "Ще се радвам да разгледам как сме се справили с този проблем", отговори Уормут. Тя се определи като "отворена" за ново изискване за докладване и каза, че броят на военните огнестрелни оръжия, получени от цивилни, вероятно е малък.

Лошото водене на записи в обширните системи за инвентаризация на военните означава, че загубени или откраднати оръжия могат да бъдат включени в регистри като безопасни. Прекъсванията на сигурността бяха очевидни чак до отделни звена, които унищожиха архивите, фалшифицираха проверки на инвентара и игнорираха процедурите.

Бриг. генерал Дуейн Милър, служител на реда №2 в армията, каза, че когато оръжието изчезне, случаят е задълбочено разследван. Той посочи, че делата за оръжия са малка част от над 10 000 дела за военни престъпления, които армейските следователи откриват всяка година.

"Абсолютно вярвам, че процедурите, които имахме, абсолютно намалиха всяка загуба или кражба", каза Милър за собствения си опит като командир. "Но случва ли се? Със сигурност е се случва."

"Асошиейтед прес" започна разследването на загубата и кражбата на военни огнестрелни оръжия, като зададе прост въпрос през 2011 г.: Колко оръжия са в неизвестност в армията, морската пехота, флота и ВВС?

На АП бе казано, че отговорът може да бъде намерен в Регистъра на Министерството на отбраната за малките оръжия и леките оръжия. Тази централизирана база данни, която армията наблюдава, проследява жизнения цикъл на пушките, пистолетите, автоматите, картечниците и други - от складовете за снабдяване до оръжейните единици, през разполаганията, докато оръжието бъде унищожено или продадено.

Получаването на данни от регистъра обаче ще изисква официално искане по Закона за свобода на информацията.

Това искане, подадено през 2012 г., достигна до Чарлз Роял, тогавашният дългогодишен цивилен служител на армията, който отговаряше за регистрацията в "Редстоун Арсенал" в Алабама.

Роял бе свикнал със запитвания. Военните и цивилните правоохранителни органи му се обаждаха хиляди пъти всяка година, често защото търсеха военно оръжие или го бяха намерили.

В отговор на искането на АП, Роял извади и провери повторно данните за изчезналите оръжия. След това Роял показа резултатите на своя шеф, заместник-командира на неговия отдел. "След като го получи, той каза: "Не можем да го пускаме така", каза Роял, който се пенсионира през 2014 г., в интервю миналата година.

Шефът му не казва точно защо, но Роял коментира, че информацията, която той е подготвил за загуба на оръжия, е било строго рецензирана в армията.

"Цифрите, които щяхме да дадем, до известна степен щяха да изплашат всички", каза Роял - не само защото бяха огнестрелни, но и защото военните трябваше да изискват строг надзор над тях.

АП не успя да се свърже с ръководителя на Роял, а говорител на армията няма коментар относно обработката на искането.

През 2013 г. армията заяви, че няма да издаде никакви записи. АП обжалва това решение и почти четири години по-късно армейските адвокати се съгласиха, че записите в регистъра трябва да бъдат публични.

Едва през 2019 г. армията пусна малка партида данни. Записите от регистъра показват 288 огнестрелни оръжия за шест години. Въпреки че бяха в процес на създаване, отговорът бе явно непълен.

Стоейки в купчините в обществената библиотека в Декатур, Алабама, миналата есен, Роял прегледа седемте отпечатани страници от записи, които армията в крайна сметка предостави АП. "Това е безполезно", каза той.

Показвайки му, че за няколко години армията съобщава само за едно липсващо оръжие, Роял бе скептичен. "От милионите, с които се занимават, това е грешно", каза той в по-късно интервю. АП обжалва информацията от армията за втори път.

Данните дори не бяха точни в сравнение със записите на армейско криминално разследване. Използвайки уникалните серийни номера за всяко оръжие, АП сами идентифицираха 19 липсващи огнестрелни оръжия, които не са в данните в регистъра. Това включва картечница M240B, за която част от армейската национална гвардия съобщава, че е изчезнала в Уайоминг през 2014 г.

Армията не може да обясни несъответствието. Репортерите също така подадоха още едно искане за наказателни дела, образувани от армейски следователи.

В отговор Армейското командване на криминалните разследвания изготви резюмета на закрити разследвания за изчезнали или откраднати оръжия, части от оръжия, експлозиви или боеприпаси.

Говорителят на армията подполковник Брандън Кели заяви, че записите са "най-точният списък на физическите загуби на армията". И пак, общият обем от предоставените записи - 230 оръжия през 2010 г. - бе явно намален брой.

Записите не отразяват няколко големи приключени дела и изключват открити дела, които обикновено отнемат години. Това означава, че разследващите оръжия, които активно се опитват да издирят, не са част от общия.

Първите два отговора на армията - 288 и 230 - са в противоречие с вътрешен анализ, който първоначално служителите отричат ​​да са направили.

Запитан в интервю дали армията анализира тенденциите на липсващи оръжия, Милър отговори отрицателно - имаше отчет за убийства, изнасилвания и имуществени престъпления, но не и загуба или кражба на оръжие.

"Не отделям много време за проследяване на тези данни", каза Милър.

Всъщност през 2019 и 2020 г. армията разпространява служебни бележки, описващи загубата на военно оръжие като от "най-голямо значение". Броят на липсващите "оръжия и оръжейни компоненти остават същите или се увеличават" през седемте години, обхванати от бележките, наречени "АЛАРАКТИ".

Анализът на тенденциите в документа посочва кражбата и "пренебрегването" като най-често срещаните фактори.

Бележките отчитат 1 303 липсващи оръжия от 2013-2019 г. През същите седем години разследващите записи, които армията заяви, че са достоверни, показват 62 изгубени или откраднати оръжия.

Данните, които могат да включват някои бойни загуби и може да включват дублиране, получени от криминални разследвания и доклади за инциденти. Вътрешните бележки не са "достоверен документ" и не са внимателно проверявани с оглед на публичното публикуване, каза говорителят на армията Кели.

Членовете на отдела за физическа сигурност на Милър проследяват данните, въпреки че Милър казва, че не е бил запознат лично с бележките, докато АП не му е объранл внимание. Той обясни, че ако беше, щеше да ги сподели.

"Когато се загуби едно оръжие, съм загрижен. Когато се загубят 100 оръжия, съм загрижен. Когато 500 са загубени, съм загрижен", каза Милър във второ интервю.

Всяка въоръжена служба трябва да информира Службата на министъра на отбраната за загуби или кражби. Този офис също не е съобщил данни пред АП, но говорителят Джон Кирби е дал приблизителен брой на изчезналите оръжия през последните няколко години. Числата бяха по-ниски от общите изчислени от АП.

"Не полагаме усилия да прикриваме", каза Кърби. "Не полагаме усилия да възпрепятстваме."