"Тук 15 цента са колкото 1 евро": българите изкупуват всичко в Одрин

Презграничната търговия не е нещо необичайно за мултикултурен град като Одрин, до който бързо се стига и от България, и от Гърция. Но в последните седмици тази търговия придоби съвсем нови измерения, съобщава швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ) в репортаж от Одрин.

"Турците гледат с празни ръце подир българските купувачи"

Внимание на темата отделя и германското издание "Тагесцайтунг" (ТАЦ), според което хората в Турция междувременно са истински ядосани от новините, пристигащи от граничния град. Причината за това недоволство: заради драматичния срив на лирата за българите стана изключително изгодно да пазаруват в Турция - дори и за най-бедните българи, които с дребни суми в евро могат да си позволят значителни покупки. Вече от дни автобуси от България заливат Одрин, а хотелите са запълнени чак до след Нова година. "И то точно от българи, на които много от турците гледат с известно превъзходство, включително и поради това, че турското малцинство в съседна България иначе винаги търси помощ от родината-майка. В социалните мрежи възмущението е огромно", твърди ТАЦ.

"Направо е унизително, лирата никога не е падала толкова ниско", казва една продавачка на базар в Одрин пред австрийския "Дер Щандарт". Според изданието кризата на турската лира е предизвикала и сериозен недостиг на вносни медикаменти - липсват не само лекарства за високо кръвно налягане и диабет, но и най-обикновени сиропи за кашлица за деца. В същото време дори най-бедните българи се оказват платежоспособни купувачи. Междувременно в Одрин пристигат армади от автобуси с българи, които се възползват от изгодния курс. В обширния репортаж на Фолкер Пабст от Одрин, поместен в НЦЦ, се казва, че на седмица от България пристигат по 20 000 души с тенденция към покачване. "Тук 15 цента са колкото 1 евро", е цитиран да казва пенсионерът Митко от Пловдив, който също е дошъл в Одрин на пазар.

НЦЦ описва в репортажа си различни сцени от Одрин и отбелязва: "Това, което радва чуждестранните гости, е истинска катастрофа за местните хора". Изданието разказва за турската пенсионерка Айтюл и нейната дъщеря Ремзие, които гледат с почти празни ръце подир българските купувачи, натоварени с пълни пазарски чанти.

"И аз разгледах стоките, но само защото исках да видя цените. За дрехи нямаме пари. Нашият бюджет стига само за ядене", казва Айтюл, а НЦЦ обяснява, че в момента в същото положение се намират много от турците. "Загубата на покупателна способност и благосъстояние се смекчава до известна степен от граничната търговия в Одрин, но положението си остава драматично", коментира швейцарското издание и представя данни за обезценяването на турската валута и политиката на президента Ердоган, който продължава да следва своя курс на ниски лихви. В тази връзка австрийският "Дер Щандарт" отбелязва с ирония, че Ердоган нарича тази своя политика "война за независимост". А НЦЦ коментира, че партията на Ердоган "по циничен начин" е напомнила на турците, че "скромността и отказът от консумация са добродетели".

"Не съм ядосан на българите. И аз бих направил същото."

От интервютата, направени от швейцарското издание, става ясно, че голяма част от турците не гледат с лошо око на пазаруващите българи. Ерай, който работи като келнер, за да си докара допълнителни пари към пенсията, отговаря по следния начин на въпроса дали е ядосан на българите: "Ядосан е грешната дума. Тези хора не могат да бъдат обвинени в нищо. И аз бих направил същото. Освен това благодарение на тях все още имам работа. Но ситуацията е потискаща", казва мъжът. А друг добавя: "Нашите съседи всъщност не са заможни. Просто ние обедняваме много силно".