Проф. Йоханес Фарвик: Ако Русия нахлуе в Украйна, това ще е краят на "Северен поток 2"

"Северен поток 2" е бизнес проект, който вече е реализиран. Газопроводът е построен. Остава да се реши, дали проектът отговаря на европейското право. Решението не е политическо и ще се вземе от независима германска агенция" - така звучеше германският канцлер Олаф Шолц през декември.

След серията разговори между външните министри на Съединените щати и Русия, тази седмица настъпи лека промяна в изказа на социалдемократа:

"По този въпрос бившето германско правителство на тогавашния канцлер Ангела Меркел, в тесни консултации с мен и тогавашния външен министър Хайко Маас, се договорихме със Съединените щати. Ние подкрепяме всички аспекти на това споразумение. Пределно ясно е, че евентуална военна интервенция в Украйна ще има висока цена и че всичко ще бъде предмет на преговори", каза Олаф Шолц след като прие генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в Берлин.

Шолц оглавява правителството на ключова за трансатлантическото единство държава. Германия е политическа и икономическа мощ в Европа. И когато Берлин не говори с един глас, това най-малкото създава впечатлението за разнобой в редиците на Запада. В преговорите с Москва това е последното нещо, от което Западът има нужда сега. Но разнобоят между тримата коалиционни партньори в германското правителство се чува много отчетливо. Особено, когато става дума за спорния газов проект „Северен поток 2“.

Като „държава в сърцето на Европа“, както Германия обича да се представя, а и заради историческото си минало през 20-ти век, още от 70-те години Берлин се стреми да подържа комуникационните канали към Москва отворени. Но от Вашингтон, а и от Париж все по-често се чуват призиви към втвърдяване на тона и изоставяне на формулата: „Сближаване чрез сътрудничество“.

"Сама по себе си, тази формула не е лоша, но напоследък Русия се отдръпна и вледени тона. Дори повече - Русия подхвана диалога с опрян на челото пистолет. Този стил руши изграденото доверие", каза за "Събота 150" политологът от университета Хале-Витенберг проф. Йоханес Фарвик. И допълва:

"В същото време си мисля, че Западът трябва не да изпълни, но поне да се опита да вникне в логиката на руските искания. В този смисъл съм убеден, че има основа за водене на преговори. Със сигурност може да се обмисли замразяването на разговора за членството на Украйна в НАТО. Предполагам, че и за България е важно да се проведе разговорът за разполагането или не на натовски войски и техника в Източна Европа. Както виждате, има за какво да си говорим с Русия."

Далеч не само Съединените щати и Франция призовават Германия да изостави мекия тон - над 70 политически анализатори и съветници, интелектуалци и правозащитници публикуваха тази седмица отворено писмо, с което поискаха, Германия да промени политиката си спрямо Русия, която до сега е била по-скоро символична реакция на откровено агресивното поведение на Москва. Ще смени ли новото правителство курса на Германия?

"Предишното правителство също не беше меко в отношенията си с Русия. Берлин по-скоро винаги се е опитвал да бъде едновременно твърд, но без да затръшва вратата. Смятам, че новото правителство ще продължи тази политика. Промени се обаче ситуацията в Европа и поведението на Русия не е особено доброжелателно. Въпреки всичко смятам, че трябва да останем в диалог с Русия и Западът трябва да помисли, как може да подобри отношенията си с Москва. В този смисъл Германия е много важен партньор, защото от една страна е ключов партньор в НАТО, а от друга - с курса си не нагнетява допълнително напрежението. Според мен, това е разумното поведение, но за съжаление далеч не всички партии в Германия са на това мнение. В същото време обаче мисля, че коалиционното правителство ще продължи политиката на бившия канцлер Меркел."

Тази политика изключваше доставката на оръжия за конфликтни зони. Но либералите - от декември коалиционен партньор на социалдемократите и Зелените в правителството - вече дават сигнали, че са склонни това табу да отпадне.

"Въпросът наистина е спорен и затова предизвиква ожесточени дискусии. Аргументацията на външния министър Аналена Бербок в Киев не успя да ме убеди - тя обясни отказа от оръжейни доставки с германската история. 70 години след края на Втората световна война това не може повече да бъде аргумент. Друг е въпросът, какво ще постигнат оръжейните доставки в тази ситуация. Според мен няма да променят поведението на Русия, а напротив - ще нагнетят още повече напрежението.

По-скоро трябва да се опитаме да постигнем разбирателство с Русия, като зачетем нашите, но и нейните интереси. Доставките на оръжия за Украйна ще дадат погрешен сигнал, че търсим военно решение на конфликта.

Ако Русия реши да нахлуе в Украйна, няма да има никакво значение, дали Германия е доставяла оръжия или не. Затова смятам, че е много по-важно да се опитаме да намерим политическо решение на конфликта", казва политологът.

Споменахте посещението на външния министър Аналена Бербок в Киев и след това в Москва. Тя е представител на ново поколение политици в Германия, което не е родено през войната, дори не е живяло съзнателния си живот в годините на Студената война. Ще наклони ли смяната на поколенията везните към воденето на различна от досегашната външна политика, проф. Фарвик?

"Да, мисля, че да. При Бербок проблемът е по-скоро партийната ѝ принадлежност. Зелените водиха предизборната кампания с много категоричната заявка, че ще втвърдят тона към авторитарните режими, защото спазването на човешките права е в основата на тяхната партийна философия. В същото време обаче Зелените не са склонни на инвестиции в боеспособността на Бундесвера, който да може да защитава тези ценности. Така стигаме до разминаването между реториката и реалните политически възможности".

Всъщност, Германия води не просто външна политика, а външна икономическа политика. Това се отнася както до Русия, така и до Китай, на което западните партньори не гледат с добро око. В коалиционния кабинет се очертават два полюса - на умерения и говорещ с благ глас канцлер Олаф Шолц, и на ангажираната правозащитничка Аналена Бербок. По кой път ще върви Берлин - този на Шолц, или този на Бербок?

"Външната политика на Германия се определя от канцлера. Шолц и Бербок май все още не са си разделили правилно задачите. Очакваше се, че Бербок ще отговаря за климатичния аспект във външната политика, а Шолц - за основните, трудните въпроси, като отношенията с Русия и Китай. Актуалните събития обаче вкараха Аналена Бербок директно в тежката дипломация. Въпреки това мисля, че рано или късно нещата ще се подредят и канцлерът ще поеме отговорностите си. И тогава ще си проличат различията между двамата."

И когато говорим за различия, веднага в съзнанието ни изплува газопроводът „Северен поток 2“. Не е ли надценено значението на тръбата или все пак този проект придоби друго значение като лост за оказване на натиск върху Москва?

"Тепърва ще се водят тежки преговори в коалицията. Наскоро чухме леко променената заявка на канцлера Олаф Шолц - ако Русия действително навлезе на украинска територия, това ще е краят на Северен поток 2. На това мнение са всички партии в Германия.

Каква роля може да играе газопроводът в диалога с Москва? Социалдемократите на канцлера Шолц смятат, че Северен поток 2 е лост в ръцете на Запада. А Зелените от самото начало на проекта заявиха, че той е стъпка в грешна посока - от една страна, защото чрез него забогатяват автократи, а от друга - защото газовите доставки не се вписват в климатичната политика на Зелените".

Олаф Шолц трябва да се справи с вътрешната борба в неговата социалдемократическа партия и по още един важен въпрос, когато става дума за националната сигурност: въпросът за разположените на територията на Германия американски ядрени оръжия.

"В коалиционния договор се говори много завоалирано за ядрените оръжия на наша територия. Зелените, и особено редовите членове на партията, продължават да са твърдо срещу разполагането на ядрени оръжия в Германия. Не много по-различно е поведението на лявото крило в социалдемократическата партия. Но и по този въпрос последната дума ще има канцлерът. Според мен е много малко вероятно, да не кажа напълно невероятно, Германия да се откаже от американските ракети.

Така че, очертава се политическа загуба за Зелените и въпросът е, как ще им се отрази. Вероятно ще намерят някаква добре звучаща формулировка, но в крайна сметка канцлерът ще се наложи", заяви още проф. Фарвик за БНР.