Сръбски учен: Българите изнасилват и убиват бременни

Българите извършват невъобразими зверства спрямо жените. Турците са били по-милосърдни. Българите убивали бременни жени. Така ликвидирали и майката, и нероденото дете. Много бременни жени са изгорени в домовете си заедно с целите си семейства. На жените са отрязвали ръцете, краката, гърдите. След това, а главите им, както и тези на мъжете, момичетата и момчетата, са набивани на щикове , с които се е преминавало „триумфално” през населените места. Освен българите, доволни са оставали и кучетата, които се хранели с човешка плът.

Това са само част от "научните доказателства" на Радош Люшич – историк и университетски преподавател, които бяха публикувани в белградската преса, предаде БГНЕС. Агенцията публикува пълният текст от публикацията на Люшич без никакви съкращения и редакторска намеса:

Според преброяването на австро-унгарския генерален военен губернатор през 1916 г. в Сърбия има 222 225 жени повече, отколкото мъже. Още по-лошо е положението в двете военноинспекционни области, Морава и Македония, които по това време са под българска окупация. След потушаването на Топлишкото въстание (1917 г.) Сърбия оставя впечатлението на опустошена и осакатена страна, в която на сто жени има един мъж!

Австрийски репортер съобщава, че "почти всички жени и момичета носят черно" заради загубата на своите съпрузи, роднини и изгубената си свобода. Българското върховно командване отделя особено внимание на сръбкините, което никой досега не е правил. Изхождайки от факта, че жените са „най-яростните патриоти”, че те са „център на сръбския дух и най-прилежните агенти на тайната сръбска организация”, че са идеолози и пропагандатори, следователно трябва да се очаква от тях да предприемат опасни действия срещу всички български начинания в Моравска област.

Довеждайки този проблем до етапа на „женска хипноза“, командването стига до извода, че това е „ужасно зло, което може да ни струва част от нацията ни и да разклати сигурността на страната ни“. В историята на човешкия род подобни мнения за жените са рядкост, когато се знае, че тяхната сила и способности по никакъв начин не са били по-големи и по-значими от тези на жените оттатък Южна и Велика Морава. Поради тези причини командването препоръчва на по-нисшите власти да забранят пътуванията на сръбкините и да ги принудят да говорят само български. За да се приложи тази рестриктивна политика спрямо жените, трябва да се състави списък на всички интелигентни и влиятелни жени в окупираната област.

Преценявайки, че сръбкините от всички възрасти са опасни, срещу тях е произнесена присъда на геноцид: „изкореняването на сърбизма изисква унищожаване на сръбкините“. Българите не са обръщали толкова внимание на друга категория от населението (свещеници, учители...). В достоверни исторически извори са записани невиждани и невъобразими зверства на българските власти спрямо жените преди, по време и след Топлишкото въстание. Сравнявайки българските престъпления от времето на Първата световна война с тиранията на турците преди Първото сръбско въстание и между двете въстания, останах с впечатлението, че турците са били по-милосърдни.

В историята на сръбския народ това са двете най-страшни времена на смърт, в земя на смърт. Ето само няколко примера за българско жестоко отношение към жените и момичетата. Най-малкото момиче, което е откарано в българския лагер, е на по-малко от година. Българите убивали бременни жени, удряйки ги в корема с щикове и така ликвидирали и майката, и нероденото дете. Много бременни жени са изгорени в домовете си заедно с целите си семейства. Имало е случаи, когато на жените са отрязвали ръцете, краката, гърдите. След това, а главите им, както и тези на мъжете, момичетата и момчетата, са набивани на щикове , с които се е преминавало „триумфално” през населените места.

Запазено е описание на дете в люлка, усмихващо се на светещ на слънцето щик - последната сцена в неговия едва започнал живот. Освен българите, доволни са оставали и кучетата, които се хранели с човешка плът. След убийствата изнасилването е било второто най-тежко престъпление. Жени и момичета на възраст от десет до осемдесет години са били изнасилвани: в домовете си, в лагерите, на пътя, преди разстрела, в църквите, поотделно и масово и най-често в присъствието на членове на семейството.

Има данни за изнасилвания на всички жени в Пореч и на много в селата Топлице и Яблановце: „няма нито една жена над 12 години, която да не е била изнасилена“, гласи един документ.

Много от изнасилените жени и момичета забременяват, а много по-късно са убити - брутално, както са били опозорени.

Никак не е странно, че думата българин започва с малка буква и тогава, и след освобождението.

Според доклада на Международната комисия, в Топлишкото въстание (1917 г.) са убити около 20 000 жители на Топица и Ябланица, а може би и повече (до 35 000), като това престъпление никога не е обявено за геноцид.

В най-новата История на България, Белград, Клио, 2008 г., въстанието не се споменава не поради срам и вина, а заради прикриване на истината за зверствата.

Когато сръбски войници залавят двама български войници (1915 г.) и ги питат защо убиват жени, деца и старци, отговорът гласи: „Това ни беше заповядано – да унищожим сърбите“! Само в Архива на Сърбия, без Архива на Югославия и Военноисторическия архив, материалите за българските престъпления се съхраняват в 44 архивни кутии! В суматохата, която се надигна около Милунка Савич - героиня като всяка друга с или без пушка в ръце, трябва да сме благодарни на посолството на САЩ за заснемането на тази реклама, която е красиво представяне на нейните военни и следвоенни жертви.

Пропагандното видео може да бъде критикувано за начина, по който се прощава и забравя врага с геноцидни намерения. Българите не отговаряха за престъпленията, които извършиха срещу сърбите през Първата световна война.

1) Съюзниците предотвратяват влизането на сръбската армия в България в края на 1918 г., за да не отмъщава.

2) Сърбите съставят списък от 500 български престъпници, които трябва да бъдат съдени, а великите сили решават да съдят такива нечовеци в техните държави.

3) Води се процес само срещу трима български престъпници, единият от които е оправдан, а останалите двама излежават минимални присъди.

Ние сме наистина свети, а дали и те са такива? Сръбската наивност е безгранична, така че спрете да я подгрявате с героинята Милунка Савич.

След всичко това сърбите трябва да се запитат как е възможно българите, които са били наши врагове и врагове на нашите съюзници при две световни войни, да запазят народа и държавата си, а ние не?/

Радош Люшич – историк и университетски преподавател, в. „Данас”