Как руснаците отведоха насила украинци в Беларус. Две истории.

Според украинските власти хиляди хора са били изведени насила от Украйна в Русия и в Беларус. Само принудително отведените деца в Русия са поне 5600, съобщи украинската заместник-министърка на вътрешните работи Екатерина Павличенко.

63-годишната Галина Ганулич е била отведена през март от Украйна в Беларус. А украинският доброволец Володимир Хропун попада през същия месец в плен, оттам - в руски затвор, откъдето вече е отведен в Беларус. Пред ДВ те разказват историите си.

"Казаха, че ще изравнят градчето ни със земята"

Галина Ганулич живеела във военно градче близо до Гостомел, в Киевска област. По думите ѝ населението се състояло предимно от семейства на пенсионирани военни. Бомбардировките започнали още в първия ден на войната, след което градът бил окупиран. Ганулич прекарала три месеца в мазе.

"Много от жителите на града заминаха. Аз имам четири котки и куче и останах. А и това бе моята земя, моят дом - къде да бягам?". След това дошли "кадировците" (войници от Чечения - б.ред.). "Седейки в мазето, чувахме как избиват вратите на домовете ни. На другата сутрин дойдоха при нас, записаха имената ни, взеха ни телефоните. Чухме, че с възрастните хора се държали добре. Не пиеха, не пушеха и наистина се отнасяха към нас лоялно."

Не след дълго "кадировците" били заменени от руснаци. Галина разказва, че по време на окупацията починали четири възрастни жени, млад мъж с психическо заболяване бил убит, четирима местни мъже били взети в плен. През това време градът бил обстрелван постоянно.

"Можеше да се излезе от мазето само за малко - след това се прибирахме на бегом. Руснаците казваха, че ще изравнят градчето със земята, че няма да остане нито една къща."

"Това беше доброволно-принудителна евакуация"

Галина се съгласила да замине за Беларус, но по нейните думи това била "доброволно-принудителна евакуация". "Ако имаше възможност да се замине към неокупираните украински територии, бих го направила с радост. Не исках да отида в Беларус, защото се страхувах, че няма да ни пуснат оттам."

Жената си спомня, че ги докарали до границата, след което преминали река. Галина не знае в кое населено място са се оказали. "Имаше палатки. Слязохме, провериха ни документите, един от беларуските военни по някаква причина засне паспортите ни. Дадоха ни чай, можах да се обадя на децата и да им кажа, че съм жива."

Галина разказва, че украинците били посрещнати от представители на Беларуския Червен кръст, бежанците били настанени в санаториум. "Условията бяха добри. Хранехме се по три пъти на ден, имахме душ в стаята, но най-важното е, че нямаше взривове. Мисля, че беларусите изпитват голямо съчувствие към украинците - носеха ни различни вещи, храна, както и храна за животните. Предлагаха ни да останем в Беларус и да работим в селското стопанство. Казваха, че Полша може да затвори границата." Галина обаче решава да замине - първо за Полша, а оттам - при дъщеря си в Бразилия.

"Бяхме подложени на бой и унижения"

Доброволецът от Червения кръст Володимир Хропун бил задържан от руските военни на 19-и март недалеч от Киев. "Откарвахме хората на безопасно място. На един от контролните пунктове ме задържаха, защото казвах на руснаците истината за това, което правят. На тях това очевидно не им хареса", спомня си Володимир.

Затворили го за шест денонощия в мазе без прозорци. По неговите думи, пленниците спели на бетонен под, биели ги и ги унижавали, давали им храна само веднъж на ден. След това Володимир бил отведен през Гостомел в Беларус - в Наровля.

"Там имаше голямо летище. Настаниха ни или в хангар, или в някакъв колхозен склад, бяхме 30-40 души. Докараха ни по обед, а вечерта започнаха да ни издават лични удостоверения, в които пишеше, че пленниците "оказвали противодействие на специалната военна операция". Останах в Беларус около едно денонощие, оттам ме отведоха в Русия."

До седми април доброволецът останал в руски затвор, където пленниците били подлагани на побои и мъчения, след това го отпратили към Крим, където след няколко дни била извършена размяна на пленници и той бил освободен.

Автор Татяна Гаргалик