Няма договор с "Газпром", който да си струва дори хартията, на която е написан

Всички маски и прикрития на политиците в България вече са паднали. В момента дори не става дума за цивилизационен сблъсък, а за това дали искаме да запазим способността българските граждани да живеят свободно, да взимат самостоятелно своите решения и да ги преследват през всички механизми, с които разполага българската държава, или просто искаме да станем някакъв сателит на една ретроградна и живееща в самозаблуда, че е империя държава. Това каза политологът Христо Панчугов в предаването "Клуб Investor" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Ситуацията с отказа на българското правителство от доставката на газ от САЩ и заявлението, че от тук нататък преговорите с "Газпром" са неизбежни гостът коментира така: "Тази ситуация е доста показателна за състоянието на българската държавност и въобще за цялата институционална среда. Самият факт, че две седмици отне на българското служебно правителство, и на българското общество като цяло, да разбере дали има построен интерконектор с Гърция или не, показва безпомощността на институциите, но най-вече липсата на доверие на българските граждани в тях".

Още новини от Украйна

"Темата "енергетика" продължава да бъде повече митология, отколкото реален управленски сектор в България. Всеки има собствен разказ за темата и се предава от уста на уста, но истински мерки, които да гарантират енергийната сигурност на България за оставащите няколко месеца, към този момент липсват".

Това е доста тъжна ситуация и се опасявам, че тук е ред на българското гражданско общество да окаже необходимия натиск, за да се гарантира някаква нормалност, заяви Панчугов.

Необходимо е много повече политическо говорене, както и истинска журналистика, категоричен бе той. "Някой независим трябва да разплете тази ситуация, да се опита да намери истински данни и да ги представи на българското общество. Последните две седмици бяха наситени с хора, които говорят откровени лъжи в българските национални медии и очевидно са активирани от руското политическо влияние в България. Няма мек начин това да бъде казано".

"Очевидно залогът вече е изключително голям и нито служебното правителство, нито хората, които са се ангажирали да отстояват тази кауза, вече дори имитират някаква форма на обективност. Те дават разказ, който е толкова откъснат от реалността. А реалността е, че имаме нужда да гарантираме наличието на газ през оставащите няколко месеца или поне да започне да се съставя план за това".

За съжаление не става дума за бизнес разговор, а политически разговор, целящ да бъде тласната обратно България в лоното на Кремъл, съгласи се гостът. “Въпросът за цената на газа е второстепенен. Първата, и най-важна част, във всеки вид бизнес отношения, е дали имате доверие на партньора. В случая става въпрос за политически отношения, преди те да бъдат бизнес. В този смисъл е важно да има газ. Цената, за съжаление, е второстепенен въпрос. Разбирам опасенията на голяма част от българския бизнес. Разбирам и опасенията на голяма част от българските граждани. Но, за съжаление, обстоятелства, които не зависят от българската държава, обективно налагат покачване на цената на газа, независимо дали се доставя от Газпром, или от някъде другаде. Очевидно става, че сметката за газа, доставян от Газпром, не излиза по-евтина. Как да бъде по-евтин руският газ, когато е обвързан с борсовата цена? Как да бъде по-евтин от останалите? Елементарната логика не го позволява”.

През 2009 година България беше единствената държава, която до последно не беше намерила алтернативен източник на газ около кризата на взаимоотношенията между Руската федерация и Украйна. И сега се опитваме да се поставим в същата ситуация, подчерта събеседникът.

“Дори да допуснем, че този газ е по-евтин, това носи със себе си друга политическа цена. И служебно правителство, което се е поставило само в ситуация, в която ръцете му да бъдат извивани, отваряйки преговори с Газпром, без да има алтернативни източници за доставка на газ, е служебно правителство, което директно обслужва руските политически интереси в България. Нищо друго. Тук няма алтернативен прочит и това всъщност е част от проблема. Виждаме диалог, който за пореден път се води на някакво много конкретно ниво - цената, слотове, има ли налягане в тази тръба, няма ли”.

Това се прави целенасочено, за да бъде българският избирател "забаламосан", така че да не разбере нищо, да бъде обвит в мъгла на неяснота, за да може да бъде свършено нещо зад гърба му, потвърди Панчугов.

“Защото истинската тема е друга. Истинската тема е, и тя е много проста, и това всеки български гражданин може да го разбере - няма договор с Руската федерация, който да си струва дори хартията, на която е написан*. Няма договор, който да може да гарантира, каквито и да е доставки на руски газ”.

Опасявам се, че това е същата схема, която се разви около АЕЦ Белене - под огромен външно и вътрешно политически натиск този проект беше отворен, въпреки всички оценки за неговата нерентабилност, заяви политологът. “Той беше поддържан жив, в него бяха наливани пари, накрая бяхме принудени да си купим едни реактори, които ние няма да използваме и накрая се оказа, че платихме и неустойки в арбитраж, в който българската държава се отказа да участва доброволно. Опасявам се, че това е схемата, която наблюдаваме в момента - опитват се да ни заведат там, да платим цялата цена на това, че не получаваме газ”.

“Самият факт, че е сформиран кризисен щаб е за мен необясним. Потреблението на газ в България не е толкова високо, че истински да заплаши българската икономика и това също трябва да бъде казано в прав текст. Разбира се, че ще има последици, ако не се намери газ, но те няма да са толкова фатални, колкото се опитват да ни обяснят в момента”.

Нивото на българската енергийна сигурност показва невъзможността на българските политици да гледат в дългосрочна перспектива и да оценяват ситуацията, относно възможните рискове. Поне от 2014 година Русия е източник на несигурност и нестабилност в Черноморския регион. От анексацията на Крим и по-скоро още от конфликта в Грузия може да се говори за такова нещо, което е 2008 година, посочи политологът. "За този период българската национална стратегия, както в сферата на енергийната сигурност, така и в сферата на отбраната, би следвало да е напасната спрямо оценката на подобен риск и към адресиране на подобни рискове".

"Вече всички механизми, през които Руската федерация влияе на българската политика, са активирани. Няма какво да се губи. Всички чипове са на масата. Страховете на мислещите хора са основателни, защото българското общество бива разделено със съвсем нови политически проблеми. Има съвсем ново пренареждане на влиянието в българското общество. Това се случва пред очите ни и тази битка е изключително важна".

* Гостът прави препратка към изявлението на Ото фон Бисмарк (1815 – 1898): "Нито един договор с Русия не струва дори хартията, на която е написан" (бел. ред.)