Опасност от нарастващ екстремизъм в най-голямата европейска икономика

Премиерът на Бавария и председател на партията Християнсоциален съюз Маркус Зьодер предупреди за възможно нарастване на екстремизма на фона на енергийната криза и призова за по-голямо сближаване между демократичните партии. „Страхът и несигурността са горивото за екстремистите. И преди идването на зимата хората се чувстват по-неспокойни, както не са били от много дълго време", каза той в интервю, публикувано в неделя за вестник Bild am Sonntag. Комбинацията от енергийната криза и кризата, причинена от пандемията от коронавирус може да доведе до пренапрежение и дестабилизация на демокрацията. „Затова демократичните партии трябва да показват ясна позиция, да спорят по-малко и да вдъхват смелост на гражданите“, обобщи баварският премиер.

Той подчерта, че в тази връзка "е важно да се противодейства на енергийната криза бързо и ефективно". В същото време Зьодер посочи, че мерките, предприети от германското правителство в подкрепа на гражданите, са недостатъчни. "Еднократно плащане само през декември не е достатъчно. Ако цените в някои случаи се вдигнат десетократно, няма да помогне много, ако не трябва да плащате нищо само за един от петте зимни месеца", каза политикът.

Още новини от Украйна

Освен това той отбеляза, че все още не е отделено нищо за модернизацията на Бундесвера от специално създаден за тези цели фонд в размер на 100 млрд. EUR. "Ако въоръжен конфликт избухне сега, Бундесверът няма да има достатъчно боеприпаси дори за самоотбрана. Мерките трябва не само да бъдат обявени, но и бързо да бъдат приложени", заключи Зьодер.

Федералната статистическа служба съобщи по-рано, че през септември инфлацията в Германия се е ускорила и е достигнала рекордните 10%. Енергийната криза в ЕС се изостри в началото на юли, когато възникнаха първите прекъсвания на доставките на газ от Русия. След това Европейската комисия призова страните от ЕС да се подготвят за пълно спиране на доставките на газ от Руската федерация и да приведат в действие план за доброволно намаляване на потреблението му от всички държави от общността с 15% от 1 август 2022 г. до 31 март 2023 г.