Украйна и Германия остават разделени по един ключов въпрос

Пътуванията отразяват усилията на украинския лидер да укрепи отношенията си с европейските държави в момент, в който Китай заема позицията на потенциален миротворец, пише в днешния си брой американският в. "Ню Йорк таймс". През февруари Пекин представи мирен план за Украйна, съдържащ 12 точки, въпреки че западните страни го разкритикуваха като лишен от съдържание, пише БТА.

През април президентът Си Цзинпин за първи път от началото на войната проведе телефонен разговор със Зеленски. Миналата седмица китайският външен министър Цин Ган посети Европа, а днес пратеник на китайското правителство ще пристигне на стария континент в опит да помогне за прекратяване на конфликта.

Още новини от Украйна

Освен това Зеленски посети столиците на съюзнически страни на фона на опасения сред европейските власти, че подкрепата на Вашингтон за Киев може да отслабне, в случай че американските граждани подкрепят републиканския кандидат за президент на предстоящите избори в САЩ, коментира "Ню Йорк таймс". Някои украински и германски длъжностни лица заявиха, че Зеленски може би се надява, че ще успее да убеди канцлера Олаф Шолц да поеме по-водеща роля в европейската подкрепа във войната, както и при евентуалното започване на мирни преговори. Шолц обаче е доказал нежеланието си за подобна роля.

Украинското правителство заяви, че предварителните му условия за провеждане на мирни преговори включват пълно изтегляне на руските сили от цялата територия на Украйна и прекратяване на военните действия. Владимир Путин обаче не е проявил никаква готовност за отстъпки.

Вчера Шолц подкрепи украинската позиция - вероятно с цел да разсее предишните опасения на Киев и други критици, че той и Макрон може да се опитат да окажат натиск върху Украйна за постигане на споразумение, пише още "Ню Йорк таймс".

В момента Берлин е най-големият военен и финансов поддръжник на Украйна след САЩ, предоставяйки над 17 милиарда евро, пише в днешния си брой американският в. "Уолстрийт джърнъл". Германия също така обучава украински военни и е домакин на една от най-големите украински бежански общности.

Последните проучвания на общественото мнение показват, че германските гласоподаватели като цяло подкрепят подпомагането на Украйна, а канцлерът Олаф Шолц и президентът Франк-Валтер Щайнмайер, който също приветства Зеленски в Берлин, са твърди поддръжници на Киев, посочва американското издание. Но и двамата са от партия, която в продължение на десетилетия е подкрепяла тесните икономически връзки между Германия и Русия.

Тези връзки и по-конкретно зависимостта на Германия от руските енергийни доставки, предизвикаха недоверие между Берлин и Киев в първите месеци на войната. Първоначално Украйна критикува Германия за липсата на военна подкрепа.

Напрежението достигна своята кулминация, когато Зеленски отказа покана на Щайнмайер за посещение в Киев през април миналата година, което предизвика ответна реакция в германските медии. Спорът накара Шолц да отмени плановете си за посещение в украинската столица, припомня "Уолстрийт джърнъл".

Германия, която е най-голямата икономика в Европа, може да заеме още по-централно място в отбранителната позиция на Украйна, както през следващите месеци, така и след войната, смята американското издание.

Въпреки демонстрацията на приятелство обаче Киев и Берлин остават разделени по един ключов въпрос, свързан с бъдещето на Украйна - стремежът ѝ да се присъедини към НАТО като застраховка срещу бъдеща руска агресия, пише "Уолстрийт джърнъл".

След началото на руската инвазия алиансът и някои ключови страни членки като САЩ и Великобритания призоваха за присъединяването на Украйна. Според някои западни представители обаче Германия продължава да се противопоставя на тази инициатива.

Германски представители смятат, че приемането на страна, която е във война с ядрена сила, би увеличило значително риска от конфронтация между Русия и НАТО, обобщава "Уолстрит джърнъл".

Володимир Зеленски се завърна в Киев с обещания от страна на Германия и Франция за допълнителна военна помощ, пише в днешния си брой германският в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Вчера той за пореден път настоя за предоставянето на бойни самолети. Както Олаф Шолц, така и Еманюел Макрон обаче реагираха сдържано.

Париж заяви, че въпросът за изтребителите е преждевременен, тъй като той е свързан с подготовката на украински пилоти. Шолц от своя страна каза, че Германия е изпратила много голямо количество военна помощ на Киев и че фокусът ѝ е върху подкрепата за украинската отбрана.

Зеленски отговори на журналистически въпрос дали обещаните от Германия оръжия ще бъдат достатъчни за контранастъпление с думите: "Още няколко посещения и ще станат достатъчни". Първоначално те бяха възприети като шега, но това впечатление се разсея след няколко секунди, разказва "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Германският седмичник "Цайт" се спира върху наградата "Карл Велики", която Зеленски получи в Аахен. Тя беше присъдена на украинския държавен глава и на украинския народ още през декември, припомня вестникът. В обяснителния меморандум се посочва ролята на Зеленски за отблъскване на руското настъпление.

В дните преди церемонията се проведоха шест демонстрации, като част от тях бяха в подкрепа на Украйна, а други се обявиха против войната. Във всеки от митингите участваха между 40 и 500 души, допълва изданието.

Сара Вагенкнехт от германската партия "Левите" разкритикува присъждането на наградата "Карл Велики" на Володимир Зеленски. След Втората световна война Европа беше изградена като проект за мир, подчерта тя. "Този който получи наградата "Карл Велили" трябва да направи всички възможно за прекратяване на войната чрез преговори и компромиси", категорична бе Вагенкнехт, цитирана от "Цайт". Тя допълни, че би било добре, ако канцлерът Олаф Шолц можеше "да убеди Зеленски да поеме по този път".

В края на церемонията в залата за коронации на кметството Аахен беше изпълнен европейският химн – "Одата на радостта". След това Зеленски бързо напусна залата, без да се обръща назад. В залата за коронации вчера думата "повратна точка" беше повторена 12 пъти. И човек наистина можеше да добие усещането, че този ден представлява нещо повече от един голям символ, разказва "Цайт".