Германия: все повече чернокожи на ръководни позиции

В Германия чернокожите хора работят като предприемачи, в сферата на услугите, в здравеопазването, в музикалния бизнес, като магазинери и къде ли още не. Много афрогерманци обаче все още се борят да бъдат приети в обществото и да бъдат възприемани като част от Германия. И все пак: от няколко години етническото многообразие се вижда и на политическата сцена. Факт, който радва говорителя на Асоциацията на чернокожите в Германия Тахир Дела.

Според асоциацията в Германия живеят около 1,2 милиона души с африкански корени. На пръв поглед това не изглежда много, но те не са пропорционално разпределени във всички части на обществото.

Джо Чиало: от хардрока до културата

Най-пресният положителен пример е Джо Чиало, който през 2023 стана сенатор по културата на Берлин. Чиало е роден през 1970-те години в Бон, в семейството на танзанийски дипломати. Кариерата му започва като хардрок музикант в групата Blue Manner Haze. Той е завършил професионално обучение за фрезист, а после следва и няколко семестъра история, политика и икономика. В крайна сметка обаче решава да се посвети на музиката. В началото на 1990-те години Чиало е член на партията на Зелените, но по-късно се преориентира към ХДС - най-вече заради симпатиите си към политиката на Ангела Меркел по отношение на мигрантите.

Харизматичният Чиало се нарича афропеец. За себе си смята, че внася свежи перспективи към актуалните теми като отношението на Европа към Африка, дигитализация, отношението към случаите на сексуално насилие в католическата църква. Според Тахир Дела предстои да се види дали Чиало ще успее да въведе качествени промени в средата. Чернокожите в политиката допринасят за разнообразие и справедливост в обществото, смята Дела.

Амината Туре: първата германска чернокожа министърка

Това се отнася и за Амината Туре. Тя е първата чернокожа министърка в Германия и от средата на 2022 оглавява Министерството на социалните въпроси, младежта, семейството, възрастните хора, интеграцията и равенството в родната си провинция Шлезвиг-Холщайн. Туре е родена в Ноймюнстер през 1992. Родителите ѝ са напуснали родината си Мали след преврата през 1991. Тя израства в приют за бежанци. Получава германско гражданство на 13-годишна възраст. Туре учи политически науки и френска филология и се включва в дейността на Зелената партия. През 2017 влиза в парламента на провинция Шлезвиг-Холщайн, а две години по-късно става заместник-председател. Малко след това политичката от Зелените се появява дори на корицата на германското списание "Vogue".

Туре се бори срещу расизма и за интеграцията на бежанците. Защото проблемът все още е налице. Расизмът все още е закотвен в Германия, казва и Тахир Дела. "Борим се с него от почти 40 години. Но вече има все повече инициативи, многобройни издадени книги и проведени политически събития, които видимо променят реакциите." Успешните чернокожи хора са все повече, така че не може да се отрече, че през последните 10-20 години има напредък, казва Дела. Тази промяна се случва и в други области от по-дълго време - например в културата и спорта, казва той.

Щефи Джоунс: модел за подражание в спорта

Щефи Джоунс е чудесен пример за това. Тя е дъщеря на афроамерикански войник и германка. През 2003 става световна шампионка по футбол, три пъти е била европейска шампионка и е една от най-успешните германски футболистки. Джоунс прекрати активната си кариера през 2007 година, а после стана председател на организационния комитет за Световното първенство по женски футбол през 2011, което се проведе в Германия.

Джоунс беше и треньорка на германския национален отбор по женски футбол от 2016 до 2018. По-късно спортистката се преориентира и започна кариера в софтуерната индустрия. Тя също се е сблъсквала с расизъм в ежедневието си, чувала е и обиди на спортното игрище. Подобно на много свои колеги Джоунс се бори срещу него. Според Тахир Дела, въпреки че чернокожите в Германия имат расистки преживявания и дискриминацията продължава да съществува, за засегнатите е все по-лесно да говорят за това и да се борят за промяна.

Автор: Мартина Швиковски