Хронология на конфликта: Защо израелско-палестинските боеве през 2023 г. са сред най-жестоките от години насам

В Израел и Газа се водят интензивни боеве, след като бойци на Хамас изстреляха хиляди ракети по Израел, а въоръжени лица проникнаха в Южен Израел. "Ние сме във война и ще я спечелим", заяви израелският министър-председател Бенямин Нетаняху. Сраженията може да са най-тежките от 2021 г. насам, но те са част от сложен, ожесточен конфликт, който датира още от Първата световна война. Спорът се корени в предбиблейските времена. Макар че границите на Палестина са сe променяли през годините, в миналото тя е включвала територията на днешен Израел, Газа и Западния бряг. Според Асошиейтед прес историята, културата и идентичността на израелските евреи и палестинските араби са свързани с палестинските територии и с древния град Йерусалим - "един от най-ожесточено оспорваните градове на земята".

Османската империя контролира региона в продължение на около 400 години, преди да бъде разгромена, заедно с Германия, в Първата световна война. През 1920 г. Лигата на нациите предоставя на Великобритания контрола над Палестина с решение, наречено Британски мандат.

През 1917 г. британското правителство изразява подкрепата си за създаването на еврейска държава в Израел с Декларацията на Балфур.

Макар че в декларацията се заявява подкрепа, в нея също така се казва, че "не трябва да се предприема нищо, което може да накърни гражданските и религиозните права на съществуващите нееврейски общности в палестинските територии или правата и политическият статут, с които се ползват евреите в която и да е друга страна".

От 1922 г. до 1947 г. еврейската миграция от Източна и Централна Европа рязко се увеличава, тъй като евреите бягат от преследване и разрушаване на техните общности през междувоенния период и по време на Втората световна война. До края на Холокоста повече от 6 милиона европейски евреи са били убити, а много от оцелелите са останали без гражданство.

Тъй като броят на еврейските имигранти се увеличава, много палестинци са разселени. Те започват да оказват натиск и се стига до насилие.

През 1929 г. 67 евреи са убити в клането в Хеброн, което е част от палестинските бунтове срещу еврейската имиграция в Палестина.

Спорната територия

Газа: Известна още като Ивицата Газа, тя е дом на около 2 милиона палестинци, много от които са разселени след напускането или прогонването им от Израел по време на Войната за независимост.

Западен бряг: Западният бряг е по-малък от Делауеър и се намира на изток от Израел. Там живеят около 3 милиона палестинци, повечето от които са араби мюсюлмани. На Западния бряг се намират редица еврейски свети места, които всяка година се посещават от хиляди поклонници.

Източен Йерусалим: Самият Йерусалим е разделен и оспорван град. Той е разделен на две части след Арабско-израелската война от 1948 г. Израел контролира западната част, а Йордания - източната. Израел превзема целия град по време на Шестдневната война през 1967 г.

Въпреки че собствеността на Йерусалим се оспорва, израелските официални лица твърдят, че той е неделимата столица на Израел. През 2017 г. администрацията на Тръмп премести посолството на САЩ в Израел от Тел Авив в Йерусалим, с което официално призна Йерусалим за столица.

Повечето държави обаче не признават, че Йерусалим принадлежи на израелците или палестинците.

Кой води битката?

Хамас

Хамас е най-голямата палестинска войнствена групировка и по време на боевете изстрелва ракети от Газа по израелски градове.

Тя е основана през 1987 г. по време на първото палестинско въстание срещу израелската окупация на Газа и Западния бряг и контролира Газа, след като печели изборите през 2006 г., а през 2007 г. извоюва военен контрол от друга лидерска група. Тя се е ангажирала с унищожаването на Израел и се счита за терористична група от САЩ, Великобритания и други държави.

Израелски сили за отбрана

ЦАХАЛ са обединените въоръжени сили на Израел, включващи армия, флот и военновъздушни сили. Създадени са през 1948 г., две седмици след като Израел се обявява за държава.

Международната общност се опитва да постигне мир, но не успява

1947: ООН гласува за разделянето на Палестина на отделни еврейски и арабски държави и за обявяването на Йерусалим за международен град. Арабите отхвърлят този план, който по-късно е отменен.

1948: След като британският мандат изтича на 14 май, Еврейският народен съвет се събира в Тел Авив и създава държавата Израел. По-късно същия ден САЩ официално признават новата държава, а СССР - три дни по-късно.

1949: Споразуменията за примирие са опит с посредничеството на ООН да се постигне мир в Палестина. Израел подписва споразумения с Египет, Йордания, Сирия и Ливан за сключване на официален мирен договор в рамките на шест месеца, но в крайна сметка усилията се провалят.

1956: Египет национализира Суецкия канал и забранява на израелските кораби да го използват, налице е и забрана за друг морски път - Тиранският проток. Израел, подпомаган от Великобритания и Франция, нахлува в Египет. Съветският съюз, съюзник на Египет, заплашва с ядрено отмъщение, а САЩ оказват натиск върху британските, френските и израелските сили да се изтеглят. ООН изпраща мироопазващи сили.

1964: В Египет е създадена Организацията за освобождение на Палестина - група, която има за цел да обедини арабските групи и да освободи палестинските територии чрез въоръжена борба.

1967: Шестдневната война се разраства в резултат на конфликта в Суецкия канал. Египет нарежда на силите на ООН да напуснат, отново затваря Тиранския проток за Израел и планира тайно нападение срещу Израел. В рамките на превантивен удар Израел напада Египет, а по-късно Йордания и Сирия, като завзема Газа, Западния бряг, Източен Йерусалим, Голанските възвишения и Синайския полуостров.

1973: Войната Йом Кипур започва с нападение на Египет и Сирия срещу Израел, в най-свещения ден в еврейската година. Войната е опит да се обърне поражението от конфликта през 1967 г. Хванати в неведение, израелците контраатакуват и побеждават. САЩ помагат за постигането на споразумения за изтегляне на бойците, като полагат основите на бъдещи усилия за мир.

1979: Кемп Дейвид, израелско-египетско мирно споразумение, е изготвено от президента Джими Картър и подписано от египетския президент Ануар Садат и израелския министър-председател Менахем Бегин.

1979: Израел започва постепенно изтегляне от Синайския полуостров.

1987: Палестинците организират първото от двете въстания, наречени интифади, в Газа, Израел и Западния бряг, като използват масови бойкоти, гражданско неподчинение и нападения срещу израелци. Убити са повече от 50 израелски цивилни граждани.

Интифадата продължава повече от пет години и приключва през септември 1993 г.

По данни на израелската организация за защита на правата на човека „B'Tselem“ израелските военни убиват 1070 палестинци, включително 237 деца, а еврейски заселници убиват 54 палестинци. САЩ и ООН критикуват употребата на смъртоносна сила от страна на Израел.

1991: В отговор на интифадата Мадридската конференция, историческа среща на всички участници в арабско-израелския конфликт, е председателствана от САЩ и Русия.

1993: Осло I, известна като Декларация за принципите, е подписана от израелския министър-председател Ицхак Рабин и палестинския лидер Ясер Арафат. С нея се установява график за мирния процес в Близкия изток.

1995: Осло II е второто споразумение, в което Организацията за освобождение на Палестина признава държавата Израел, а Израел разрешава на палестинците ограничено самоуправление в Газа.

2000: Президентът Бил Клинтън, израелският министър-председател Ехуд Барак и палестинският лидер Ясер Арафат се събират на срещата на върха в Кемп Дейвид, която има за цел да сложи край на военните действия. Срещата завършва без споразумение.

Палестинците, разочаровани от неуспеха да създадат палестинска държава, започват втората интифада през септември, която продължава до февруари 2005 г. По данни на B'Tselem са убити над 3100 палестинци и близо 1000 израелци.

2005: Израел се изтегля от Газа, но запазва контрола си.

2007: Войнстващата палестинска групировка Хамас печели изборите в Газа.

2008: Израел започва мащабна военна кампания срещу Хамас в Газа след засилен ракетен обстрел от страна на бойците. Сраженията приключват на 18 януари 2009 г., като са убити 1440 палестинци и 13 израелци.

2012: Израелските сили убиват Ахмед Джабари, военен ръководител на Хамас, при ракетен удар. Ударът е част от израелска операция за унищожаване на оръжия и бойци в Газа. Хамас заявява, че убийството е "отворило портите на ада".

2014: Хамас отвлича и убива трима израелски тийнейджъри на Западния бряг, което разпалва войната в Газа, в която при ракетни нападения и въздушни удари загиват 2251 палестинци и 73 израелци. Високопоставен лидер на Хамас възхвалява отвличането и заявява, че то е имало за цел да предизвика ново палестинско въстание.

Войната продължава 50 дни и завършва с примирие. В доклад на ООН се казва, че и двете страни може да са извършили военни престъпления, което Израел и Хамас оспорват.

2017: Администрацията на Тръмп заявява, че ще премести посолството на САЩ в Израел от Тел Авив в Йерусалим, което на практика е официално признаване от страна на САЩ на претенциите на Израел към града. Посолството е преместено през 2018 г.

2018: Протести на границата между Газа и Израел заради преместването на посолството на САЩ. Демонстрантите хвърлят експлозиви и камъни през бариерните огради и са посрещнати с огнестрелно оръжие и сълзотворен газ. Най-малко 58 палестинци са убити, съобщава Министерството на здравеопазването на Газа.

2021: На 13 април, първата нощ от свещения за мюсюлманите месец Рамазан, израелската полиция отново нахлува в джамията Ал-Акса в Йерусалим и прекъсва излъчването на молитви от високоговорители, докато израелският президент Реувен Ривлин говори на Стената на плача, свещено за еврейския народ място.

След това полицията затваря близкия площад, който е популярно място за събиране на хора. Палестинците и евреите започват да се нападат едни други, а израелската полиция нахлува в джамията на 7 май.

Нахлуването на територията на свещено за мюсюлманите място в една от най-свещените нощи на Рамазана се възприема от мюсюлманите като обида. Хамас и други бойци обстрелват Израел с ракети от Газа на 10 май. Израел контраатакува с въздушни удари. На 21 май влезе в сила прекратяване на огъня. То продължи до 16 юни, когато Хамас изпрати запалителни балони с хелий или хвърчила с прикрепени запалителни устройства - през границата на Газа в Израел.

По данни на израелската противопожарна служба устройствата са предизвикали 20 пожара в полетата в близост до границата. Хамас задейства устройствата, след като израелски служители разрешиха на ултранационалистически демонстранти да маршируват в Йерусалим.

2022: През пролетта и лятото на 2022 г. Израел преживява поредица от терористични нападения, които го карат да предприеме това, което той описва като превантивни действия, включително въздушни удари, насочени срещу висши командири и оръжейни складове, срещу подкрепяни от Иран бойни групировки като "Ислямски джихад". Най-малко 44 палестинци, включително 15 деца, са убити за три дни на насилие през август 2022 г.

2023: През януари тази година Израел предприе първата от две атаки срещу бежанския лагер „Дженин“ на Западния бряг, където според него се укриват палестински бойци и активисти.

При второто нападение през юли 2023 г. Израел изпраща около 1000 войници, подкрепени от удари с дронове, в „Дженин“, за да разрушат това, което Израел определя като "команден център" на бойците.

Октомври 2023 г.: В най-голямата офанзива от години насам десетки въоръжени бойци от палестинската войнствена групировка Хамас проникват в южната част на Израел в зашеметяващо изненадваща атака, която съвпада с голям еврейски празник. През нощта и сутринта Хамас изстрелва хиляди ракети към Израел. Националната спасителна служба на Израел съобщи, че десетки хора са убити, а стотици са ранени.