"Харков беше първата столица на Украйна, няма да се огънем"

Милионният Харков постоянно е атакуван с дронове, ракети и бомби. А днес (10 май) атаките на руската армия явно значително са се усилили. Украински източници съобщават за засилена руска военна активност в региона и мощен острел, включително с авиационни бомби.

Състоянието на града е тежко. 80% от топлоцентралите в украинския град Харков са повредени. Това обаче не отказва Олексий и съпругата му Виктория, които са твърдо решени да останат да живеят в града въпреки неспирните руски атаки. 39-годишният предприемач е инвестирал близо 20 хиляди евро в соларни панели за шивашкия си цех. По този начин той е сигурен, че дори при прекъсвания, ще продължи да има ток, разказва АРД.

"Това е нашият начин да оцелеем"

Банските и спортните облекла в момента се купували като топъл хляб. „Хората спортуват, особено сега, по време на война. Не гледат на това като на лукс, а като на начин да останат във форма”, обяснява Олексий. Харков е университетски град и в него живеят много млади хора, които са твърдо решени да останат и да се противопоставят на руснаците.

Преди пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 година в Харков е имало 250 хиляди студенти. Днес някои от тях следват в чужбина, други онлайн. Мнозина обаче са останали, отбелязва АРД в репортажа си. През 1920-те и 1930-те години Сталин нарежда украинските интелектуалци, артисти и писатели в Харков да бъдат разстреляни. “Затова не бива да се огъваме сега", казва личният артист Гамлет. „Харков винаги е бил град на ъндърграунд културата, а днес това е нашият начин да оцелеем“. Клубове, кина, импровизирани концертни зали, работилници и училище вече са изнесени под земята. „Ние сме много изобретателни“, разказва мъжът пред АРД.

И администрацията работи под земята

Кметът на Харков - Ихор Терехов - също работи в защитени помещения под земята, за да не стане цел на руските атаки. От началото на войната руснаците се опитват да завладеят града, казва той пред германската обществено-правна медия. “Искат да издигнат руското знаме тук. За тях градът има символично значение”, смята кметът. Милионната метрополия е постоянно обстрелвана с дронове, ракети и бомби. Много често противоракетната аларма се включва чак след като бомбите вече са се взривили. “Хората нямат шанс, а Харков е един вид фронт”, казва Терехов. Всеки ден жители на града умират или са ранени. Харков се нуждае спешно от модерни противовъздушни системи и ракети с голям обсег, които да защитават населението, допълва кметът на града.

Терехов разказва и за това как градските власти се опитват да задържат бизнеса в града. Общинският съвет е решил временно да бъдат отменени всички данъци за фирмите. Общественият транспорт също е безплатен, а градът е приел 500 000 души, които са временно настанени, защото са вътрешни бежанци. „Руснаците не бива да успеят да прогонят хората от Харков“, подчертава той. „Харков беше първата столица на Украйна. Ние няма да се огънем“.

“Обичаме този град”

“Никога няма да напусна този град”, казва и шивачката Олена. Жената не иска да се мести и да живее някъде като просякиня. Но надали ще издържи още дълго, признава тя със сълзи на очи. Постоянният страх и усещането, че руските ракети непрекъснато са насочени към града, изцеждат силите ѝ. Тя се разплаква при мисълта за бъдещето на децата си, разказва репортерката на АРД Биргит Фирних.

“Обичаме този град”, казва Виктория, която също е решила да остане заедно със съпруга си Олексий. Двамата правят всичко възможно цехът да не затваря врати. Миналата зима често са шиели на свещи, казва тя, защото генераторите, които са купили, били мръсни, шумни и са се нуждаели от постоянен ремонт. Откакто са монтирали слънчевите панели, те отново работят нормално „Можем да оцелеем в тази война само ако оцелее икономиката“, смята Виктория. С шевните машини, които са закупили специално за шиене на бански костюми, сега те често шият и униформи за войниците. В близко бъдеще искат да използват енергията от соларните клетки, за да шият термобельо за войниците през зимата, разказва жената.

Биргит Фирних ARD | Александър Детев редактор