Как Швеция стана за пример

Швеция изглежда е открила рецепта, която позволява да опазва климата, без това да е за сметка на икономическия растеж. Според Европейската агенция по околна среда Швеция изпреварва всички други страни на континента, що се отнася до намаляването на емисиите парникови газове. А същевременно е успяла да удвои ръста на икономиката си.

Още през 1990-те години в страната вредните емисии на глава от населението са били пет пъти по-ниски от средните за Европа. А оттогава са намалени с цели 80 процента, докато същият показател средно за Европа е 30.

Особено впечатляващо в случая е, че Швеция – силно индустриализирана страна, която произвежда стомана, цимент и автомобили – е успяла хем да намали емисиите си, хем да увеличи двойно икономическия си ръст.

Инвестиции в чисти енергии

Скандинавската страна има някои естествени предимства. На първо място горите заемат 70 процента от територията ѝ, а те са много полезни, ако става дума за намаляване на количествата парникови газове. Освен това Швеция е благословена с много вятър, както и планини, реки и езера – също идеално за възобновяемите енергии.

Този естествен потенциал е оценен своевременно и Швеция започва да инвестира във възобновяемите енергийни източници по-рано от другите държави. Междувременно 70 процента от шведския ток се добиват от водна и вятърна енергия, а останалите потребности се покриват с атомни централи. Оттам следва, че при производството на електричество вредните парникови емисии клонят към нулата.

Декарбонизация на производството на топлина

Производството на топлинна енергия в Швеция също се извършва без изкопаеми горива. И в това отношение отдавна се инвестира в по-голямата ефективност на системите - вместо къщите да се отопляват с индивидуални системи, са построени големи централи, които са свързани с много жилищни сгради и индустриални зони чрез изолирани тръби и подземна инфраструктура.

„За създаването на тази инфраструктура бе необходимо правителството и частният сектор да си сътрудничат“, посочва пред ДВ Аза Першон, консултантка на шведското правителство по климатичните въпроси. Всичко това не е било евтино – като се има предвид, че тръбите е трябвало да бъдат прокарани из цели квартали, но правителството отрано се ангажира с начинанието и го реализира последователно. „Швеция като студена страна има истински стимул да създаде ефективни отоплителни системи, за да се погрижи за населението“, казва Першон.

Плюсът на централите е, че видът на използваното за тях гориво може да се променя. И ако по-рано са били използвани изкопаеми горива като нефтът и въглищата, днес 97 процента от отоплителната енергия се произвеждат от биомаса, в частност дървени пелети, както и от изгарянето на битови отпадъци.

Законови стимули за хората и фирмите

Всички промени се базират и на съответното законодателство – Швеция прилага още от 1990-те години ясни стратегии за опазване на климата, включително въвежда данък за вредните емисии, който навремето е бил първият от този вид, а сега е един от най-строгите. Експертът по климата Матиас Голдман казва по този повод пред ДВ следното: „Отправеното послание бе ясно – или ще правим неща, които не са добри за околната среда и ще трябва да плащаме за това данък, или ще правим нещо, което е по-добро и няма да бъдем облагани“.

Голдман разполага с проучвания, от които става ясно, че въведеният данък дава голямо отражение върху емисиите: в транспортния сектор например спадът е средно с шест процента годишно. А и за разлика от други страни, в които обществеността протестира срещу данъка върху емисиите, в Швеция той бе приет добре.

Обаче именно транспортът, както и селското стопанство са двата сектора, които не са декарбонизирани успешно и в момента са най-големите източници на вредни емисии в Швеция. Обяснението за транспорта е в енергийната криза, предизвикана от руската инвазия в Украйна – заради нея правителството намали данъците за бензина и дизела, въведе и други мерки, чрез които пътуването с кола да стане по-евтино. Правителството обаче увери, че мерките ще са временни и целта за намаляване на емисиите в транспортния сектор със 70 процента между 2010 и 2030 година остава.

Могат ли други държави да се възползват от шведския пример?

„Швеция показва, че действително е възможно да се произвежда ток, без да се отделят каквито и да било вредни емисии и това е пример за другите държави по света“, казва за ДВ експертът в Европейската агенция по околна среда Йоре де Срайвър.

Неговите съвети към другите държави са да установят първо кои техни сектори оказват най-голямо влияние на климата, къде могат да се направят най-големите промени и на тази база да градят. „Това ще донесе „зелени“ компании, „зелени“ работни места, експортни приходи, възлизащи на милиарди, които ще могат да се използват за други неща, като например за повече благосъстояние, по-добро образование и т.н.“, допълва Де Срайвър.

По думите на Голдман ситуацията във всяка страна е различна, но важното е да се обхванат всички процеси – становище, с което Першон се съгласява. „Основната поука е, че е необходимо тясно сътрудничество между правителството, частния сектор и местната администрация, за да се реализират съвместно тези системни решения и да се предприемат рисковете за дългосрочни инвестиции. Този бе един от факторите за успеха в декарбонизацията на Швеция“, изтъква тя.

Автор: Ане-Софи Брендлин