Източна Германия: възходът на АзГ и тревогите на мигрантите

N3 Engine Overhaul Services - така се казва компанията в малкия град Арнщат в Тюрингия, която отговаря за техническата поддръжка на самолетните двигатели на повече от 50 авиокомпании. Служителите ремонтират двигатели на големи машини като Еърбъс A380 и Боинг Дриймлайнер. Бизнесът процъфтява: дъщерното дружество на Луфтханза и Ролс Ройс ще инвестира още 150 милиона евро, за да се разшири дейността си и занапред да обслужва 250 двигателя годишно. Това е една история на успеха от международен мащаб, казва генералният директор Щефан Ландес пред ДВ.

„Ние сме фирма, която свързва и обединява различни хора и култури. Те работят заедно върху този страхотен продукт и това е част от нашето ДНК. Погрешно е схващането, че можем да правим това само със собствените си ресурси. Без добри импулси от други компании, от други културни кръгове, нямаше да можем да достигнем мястото, на което сме днес", допълва Ландес.

Едно бъдеще без миграция ще се отрази тежко на бизнеса

В N3 работят 1100 служители от 25 националности - сред тях Тиджей от Филипините, Луис от Чили и Ют от Тайланд. И тримата са доволни от условията, екипния дух и шанса, открил се пред тях.

Как те гледат на резултатите на „Алтернатива за Германия" (АзГ), които наскоро спечелиха местните избори в провинцията? „Малко съм притеснен, но не се страхувам. Партиите не бива да използват стереотипи и да поставят всички имигранти в един кюп. Ние сме дошли в една перспективна компания, в която да дадем своя принос и да правим нещо добро не само за нея, но и за Германия", казва Ют.

И докато в тази перспективна и глобална компания работят хора от цял свят, на първо място на вота в провинцията се класира АзГ с нейния местен лидер Бьорн Хьоке, който иска да върне Германия обратно в миналото. Той си представя бъдеще без мигранти - т.е. с 20-30% по-малко хора. „Ние сме зависими от привличането на квалифицирана работна ръка, примерно от Азия. Успехът на N3 не би бил възможен без чужди специалисти. Политика, която издига стени и работи за изолацията, би ни съсипала. Всеки, който иска да причини сериозни сътресения на отворените към света компании, като г-н Хьоке, има слаба представа за това как функционира икономическата политика", казва Щефан Ландес.

Според изследване на института Ifo 42,1% от източногерманските компании казват, че бизнесът им страда от недостиг на работна ръка. Не е само икономиката - в здравеопазването се борят със същия проблем. В Тюрингия всеки четвърти лекар в болница идва от чужбина - най-много от Сирия, Румъния и Украйна. Един от тях е кардиологът Анас Яно от Сирия, който работи в град Йена. Той казва, че победата на АзГ е разтревожила колегите му.

„Лекарите се опитват да се интегрират в здравната система тук, но пътят е много дълъг и включва владеенето на немски език. Понякога имаш чувството, че дори това не стига, за да бъдеш третиран по същия начин, че произходът и цветът на кожата все още играят роля. И когато разговаряш с други колеги и чуеш тези истории, се замисляш, естествено, дали изобщо да дойдеш тук в Тюрингия."

Все повече имигранти се притесняват за бъдещето

Проблемът не е само, че не идват достатъчно чуждестранни кадри. А и че тези, които са стигнали до Тюрингия, не остават - над половината от имигриралите в провинцията прекарват по-малко от две години там. Според едно проучване на Германския център за изследване на интеграцията и миграцията (DEZIM) всеки четвърти жител на Федералната република с чуждестранни корени поне хипотетично обмисля дали да не я напусне. „Всички мои колеги гледат новините и искат да знаят накъде вървим. Мнозина казват, че ако на власт дойде господин Хьоке, няма да мога да възпитавам децата си тук. Един главен лекар се премести тази година именно заради това. Много други колеги обмислят дали изобщо да останат", казва кардиологът Самер Матар.

Но не само авиоинженерите, ИТ специалистите и лекарите с чуждестранни корени са важни за Тюрингия. В пекарната във Ваймар работят украинката Орина и сомалиецът Мохамед. „Никъде не съм се чувствал толкова добре, колкото в пекарната. Несравнимо е със склада, в който работех преди. Там всичко се въртеше около парите. Тук хората не гледат как изглеждаш, а какво правиш и как работиш", казва той.

Орина казва, че тук се чувства като в едно голямо семейство. В рамките на пилотен проект пекарната ще бъде подпомогната при преодоляването на бюрократичните пречки, когато наема хора с чуждестранен произход. Създателят Себастиан Люк казва, че вече дори не брои колко националности са представени сред служителите му: „Наемаме и хора като Орина, които могат да говорят само английски. При нас могат да дойдат хора, които на друго място сигурно не биха могли да кандидатстват. Когато има недостиг на квалифицирана работна ръка, трябва да направим така, че да идват достатъчно имигранти, включително такива с необходимата квалификация."

Ксенофобията расте

Според скорошно проучване всеки трети жител на Тюрингия е против привличането на чуждестранни работници. Всеки пети пък има крайнодесни разбирания. Това се вижда и на улицата. „Тази сутрин един човек на спирката ми каза: „Скоро ще си ходиш!". Хората се взират в теб и стават по-агресивни", казва Булганчимек Няма, която е от Монголия и работи в организацията MigraNetz. За MigraNetz, която обединява 60 организации на мигранти в провинцията, това означава още повече работа и обучения срещу дискриминацията. Но едно дясно правителство на власт - не само на „Алтернатива за Германия", но и на ХДС/ХСС - може да доведе до драстично намаляване на бюджета им, притесняват се от организацията.

Автор: Оливер Пипер