Отчаяние и гняв в Иран: страната тъне в бедност

След израелските удари по ирански цели в събота, 26.10., много хора в Иран споделят гнева си в социалните мрежи. Същевременно те се опитват да разберат по-добре случващото се.

Иран има сериозни икономически проблеми. Според информация на новинарската платформа "IranWire", която се поддържа от ирански журналисти в изгнание, националната валута на Техеран - риалът, е загубила рязко от стойността си заради напрежението с Израел. Страховете от регионална война са докарали риала до исторически ниски нива спрямо американския долар. Освен това, според официалните данни, инфлацията в последната година е достигнала 33 процента. Очаква се цените да продължат да растат.

Според парламента в Техеран нивата на бедност в страната също се покачват прогресивно в последните пет години. Една трета от иранците вече не могат да покриват основните си нужди с доходите си.

Гняв срещу Хизбула и Хамас

В същото време инвеститори се опитват да ликвидират активите си на фондовата борса в Техеран, което доведе до застой при големите сделки, тъй като мнозина очакват изхода от тези конфликти. Много иранци все повече свързват икономическия срив на страната си с финансовата подкрепа на правителството за Хизбула и Хамас. Ливанската милиция Хизбула е свързана с Иран. Тя и Хамас, която управлява ивицата Газа, са класифицирани като терористични организации от Германия, САЩ и други държави.

Според базирания в Лондон ирански новинарски канал "Iran International" много хора в страната обвиняват властите в Техеран за това, че се фокусират повече върху конфликти в чужди държави, вместо върху проблемите у дома. Разликите между официалните изявления и настроенията по улиците може да имат сериозно отражение върху вътрешната стабилност в Иран, особено ако напрежението продължи да ескалира.

Цензура на всяка крачка

Според "Репортери без граници" Иран е "една от най-репресивните държави в света що се отнася до свободата на печата". Стриктната цензура стана очевидна веднага след израелските нападения, когато държавните медии на Техеран в началото не съобщиха абсолютно нищо.

Един журналист от Техеран, чието име ДВ не назовава от съображения за сигурност, споделя, че "нищо не може да се пише, медиите не се осмеляват да съобщят нищо различно от официалната позиция". На представителите на пресата също така е било забранено да публикуват информации на личните си профили в социалните мрежи.

Иранският медиен експерт Бабак Дорбеики критикува рестрикциите върху независимите медии след израелското нападение. Дорбеики е бивш съветник и началник на Центъра за връзки с обществеността и информация по време на правителството на Хасан Рухани от 2013 до 2021 година. "Начинът, по който държавните медии предават новините в критични моменти, показва слабост, която се характеризира с объркване и липса на координация", казва пред ДВ Дорбеики от Лондон, където живее в момента.

Ситуацията е различна в социалните мрежи, където хората изпозлват т.нар. VPN (virtual private network - виртуална частна мрежа, от англ.), за да заобикалят рестрикциите. В интернет потребителите изразяват гнева си към правителството, питат защо не са били информирани за атаките, за да могат да потърсят убежище. Мнозина изразяват и притеснения, че няма достатъчно добра система от бункери, имайки предвид, че страната може би се насочва към война.

В социалните мрежи някои дори обвиняват за ескалацията с Израел върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей и Революционната гвардия.

Антисемитска пропаганда

"Антисемитската реч на омразата в иранските социални мрежи и уебсайтове е достигнала общ брой от 61 000 публикации през септември", става ясно от анализ на "IranWire". Това е покачване с 98% в сравнение с месец август, отбелязва независимата платформа. А официалните и полуофициалните канали заемат водещо място в разпространението на антисемитските послания.

Тези усилия на правителството да подклажда антиизраелски и антисемитски настроения обаче не доведоха до антиизраелски протести в Иран - за разлика от други арабски страни. В Египет, Йордания, Мароко, Обединените арабски емирства, Кувейт и Ирак хиляди излязоха по улиците, за да протестират срещу войната на Израел срещу терористичната организация Хамас в ивицата Газа. Войната е в отговор на нападението, извършено от Хамас в Израел на 7 октомври 2023 година, при което бяха убити над 1200 души, а повече от 200 души бяха отвлечени като заложници.

"Иранският народ не желае война с Израел... и всъщност не изпитва особена неприязън към Израел", пише в "The Atlantic" историкът Араш Азизи, гостуващ учен в Нюйоркския университет, който изучава Иран. Реакциите в социалните медии след нападението в събота също показват, че много иранци не искат конфликт с Израел, защото се страхуват от избухването на регионална война.

Според критиците на режима една война срещу Израел може да задълбочи още повече потисничеството над населението в Иран. "Реалността е, че една война води до засилване на репресиите и натиска върху дисидентите, което не допринася за демокрацията в Иран", казва пред ДВ Назила Голестан, базирана в Париж опозиционерка.

Автор: Амир Солтаназде