Драстичен спад в раждаемостта в Германия: защо?

Раждаемостта в Германия спада. По данни на Института за икономически изследвания (ifo) в момента тя е 1,35 деца на жена, докато през 2021 година е била 1,58 деца на жена. Спадът е по-силно изразен в Източна Германия, отколкото в западните федерални провинции.

По данни на Федералната статистическа служба между януари и юли 2024 в Германия са родени 392 000 деца – с три процента по-малко, отколкото през същия период на 2023. Така се затвърждава низходящата тенденция от 2021 насам, когато в Германия са се родили 795 500 деца. Пикови са били годините между 2016 и 2021 с над 800 хиляди новородени – тогава на 1000 жители са се падали по повече от девет новородени. Сега този показател е спаднал до 8,2.

Значителните колебания в раждаемостта винаги водят до дългосрочни промени. Най-напред това засяга броя на необходимите места в детските градини и училищата. В по-дългосрочен план това се отразява и на работната сила, както и на попълването на пенсионните фондове. Не на последно място ниската раждаемост е сред причините за нуждата от внос на работна ръка (принудителна имиграция).

Разликата между Изтока и Запада

Институтът ifo обръща специално внимание на една подробност: раждаемостта в източните германски провинции спада още по-бързо, отколкото в западните. В национален мащаб броят на новородените е намалял с почти 13% от 2021 до 2023. В източните германски провинции обаче спадът е с цели 17,5 процента. Това е в съответствие със статистически доказаната тенденция, че повече млади жени, отколкото млади мъже, се преместват от Източна в Западна Германия заради по-добрите перспективи за кариера или условия на живот.

Просто е обяснението за това, че общият брой на ражданията намалява: броят на жените в детеродна възраст в германското общество спада като цяло. Но това не е достатъчно да се обясни сериозността на положението. Статистиката показва, че друга причина е по-ниският коефициент на раждаемост на една жена.

"Кризата с корона вируса, избухването на войната в Украйна и последвалият спад на реалните доходи поради високата инфлация явно са накарали много млади семейства да отложат засега всякакви планове за създаване на деца", казва за ДВ Йоахим Рагниц, заместник-директор на клона на ifo в Дрезден. Тези причини обаче са само предположения и не могат да бъдат статистически доказани.

Икономистът Рагниц обяснява, че различни фактори оказват влияние при взимането на решение, включително претеглянето на разходите и ползите, както и собствените житейски планове. По думите му едно дете означава разход от около 180 000 евро за едно семейство. Следователно двойките или семействата са изправени пред решение с ефект за много години напред, а задачата на политиците е да "увеличат ползите и да намалят разходите", посочва експертът.

Стари политически спорове

Въпросът за подходящите мерки се обсъжда в Германия от десетилетия. Дебатът включва формите на институционална подкрепа, например чрез всеобхватни грижи за децата, по-добър баланс между професионалния и личния живот и по-високи детски надбавки. Многократно са правени изчисления, включително от Федералното министерство по въпросите на семейството, според които помощите в областта на семейната политика струват на германските данъкоплатци до 200 млрд. евро годишно. Те включват детските надбавки и необлагаемите помощи за деца, както и инвестициите в образованието.

Според експерта на ifo има нужда от промяна на отношението на обществото към децата. Той дава и един конкретен пример: „Някои хотели се рекламират и с това, че при тях няма деца. Зад това се крие фундаменталният образ на децата като смутители на реда и спокойствието", посочва Рагниц. Ето защо обществото като цяло трябва да се запита как се отнася към децата и семействата.

Независимо дали политиците ще допринесат с нещо за това, например чрез конкретни мерки в областта на семейната политика, фундаменталната промяна в нагласите на обществото няма да настъпи бързо. "Независимо какви стъпки ще се предприемат, промяна може да бъде постигната само в много дългосрочен план", казва още експертът.

Автор: Кристоф Щрак