Храна, вода и още: бъдете готови, но не изпадайте в паника!

Климатични бедствия, киберпрестъпления или въоръжени конфликти: ЕС иска отделните страни членки да бъдат по-подготвени за кризи. Посланието гласи: "Подгответе се, но не изпадайте в паника".

Разполагате ли с достатъчно запаси за поне 72 часа в случай на извънредна ситуация? Храна, вода, пари в брой, медикаменти, документи за самоличност, осветление и радио, което може да приема сигнал на дълги вълни - това са само някои от нещата, които трябва да бъдат включени в списъка с принадлежности за оцеляване, според Европейския съюз.

Европейската комисия (ЕК) поиска от националните правителства да въведат мерки, които да гарантират, че гражданите и обществените институции като училища и болници са по-добре подготвени за справяне с евентуални бъдещи кризи - от горски пожари, през промишлени аварии, до въоръжени конфликти.

Новата стратегия идва, след като миналата година поръчано от ЕС проучване установи пропуски в готовността на държавите да реагират при бедствия, както и твърде различен подход в отделните страни членки. Сега Брюксел иска да хармонизира мерките и да стимулира отделните държави към повече активност.

"Трябва да знаете какво да правите, ако спре токът, ако има земетресение, голямо наводнение или някакъв вид заплаха. Трябва да знаете как да се защитите, какви ресурси са ви необходими и как сами да поемете отговорност" – обяви пред репортери в Брюксел ресорната еврокомисарка Роксана Мънзату.

Какво включва планът за готовност на ЕС?

Планът предлага на националните органи да въведат или укрепят системите за предупреждение, да адаптират училищните програми и да разгърнат програми за обучение, които да повишат информираността на гражданите за рисковете, пред които са изправени.

ЕС планира да открие също така нов централизиран "център за координация при кризи" и да увеличи съществуващите общи запаси на ЕС от стоки като ваксини, транспортно оборудване и критични съоръжения за противодействие на химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи. Препоръчва се в училищата да се преподава подготовка за действия при кризи и редовно да се правят учения с участието на въоръжените сили, Гражданска защита, полицията, пожарната и здравните работници. ЕК предлага да се улеснят процедурите за обществени поръчки по проекти с двойна употреба (гражданска и военна). Предвижда се частният бизнес да се подготви за осигуряване на непрекъсната работа на производствените линии в случай на криза.

Много от предложените мерки остават в правомощията на националните правителства, което означава, че единствено от тях зависи дали ще изпълнят препоръките на Брюксел.

Някои държави са по-подготвени от други

Според изпълнителния орган на ЕС подобряването на готовността ще включва различни действия в различните държави. Така например горските пожари са по-често срещани в Испания и Гърция, докато земетресенията са по-вероятни в Румъния и България.

"Всяка държава от ЕС сама трябва да прецени какви действия са необходими за защита на гражданите", заяви еврокомисарката Хаджа Лабиб, която отговаря за готовността за действия при кризи. Германия вече публикува документ от 68 страници, в който подробно се описва какво трябва да правят цивилните граждани в случай на наводнения, пожари или ядрени аварии. Документът съдържа включително препоръки за запасяване с храна и други основни материали за 10 дни.

Финландия, която има над 1300 километра обща граница с Русия често е сочена за образец по отношение на готовността за извънредни ситуации. Така например страната поддържа подземни убежища в случай на бомбардировка или ядрена заплаха и има национална агенция за спешни доставки, която се занимава с осигуряването на критични стоки в случай на криза.

Увеличаващи се рискове

Според служители на ЕС заплахите за Общността се увеличават, а геополитическото напрежение - като войната на Русия в Украйна, е извело сигурността на преден план в съзнанието на все повече европейски граждани. "Не бих казала, че сме директно заплашени от военно нападение, но смятаме Русия за много по-конкретна заплаха, отколкото преди", казва за ДВ Ема Хакала от Финландския институт по международни въпроси.

"Повечето страни в Европа днес също признават рисковете, свързани с климата", добавя тя. А хибридните заплахи също не трябва да се подценяват – например кибератаките срещу болници, които могат да парализират инфраструктурата на общественото здравеопазване. Те също стават "все по-разпознаваеми и по-конкретни", допълва финландската представителка.

Подготвяйте се, но без паника

Във връзка с критиките, че така ЕС бил насаждал страхове у хората, еврокомисарката Хаджа Лабиб заяви: "Осъзнаването на рисковете и подготовката за тях е обратното на създаването на паника и на ирационалните действия, каквито може би наблюдавахме по време на пандемията от Ковид. Не забравяйте, че видяхме как хората се тълпят в магазините, изкупувайки тоалетната хартия. Наистина ли това щеше да ги предпази от пандемията? Не. Да си подготвен означава да знаеш какво може да се случи и да си готов за това."

И Ема Хакала смята, че е добре гражданите да са наясно с потенциалните заплахи и да се подготвят за тях. "Но в същото време не е добре хората да се страхуват прекалено много от всичко. Особено в днешните времена, когато има толкова много възможности за дезинформация в социалните медии."

Експертката предупреждава също така да не се правят прибързани заключения, че инциденти като пожари или сривове на техниката може да представляват саботаж. "Всъщност това може да е просто инцидент или нещо напълно нормално", подчертава още тя.