Как Русия трупа милиони от бизнеса с торове в Европа

Без наторяване земеделците не могат да разчитат на високи добиви, но междувременно изкуствените торове са твърде скъпи, пише германската обществена телевизия АРД.

Под особено голям икономически натиск са производителите на пшеница, тъй като миналата година нейните цени на борсата спаднаха още повече. Фермерът Бернхад фон Вайхс от околностите на Касел например споделя, че в момента цените на торовете са нараснали с около 30 процента и само това води до допълнителни разходи от около 30 000 евро за неговото стопанство. Цените на житото обаче не са нараснали, точно обратното - те са се понижили.

Още новини от Украйна

Изкуствените торове се състоят 90 процента от земен газ

Фон Вайхс, който има средно по големина стопанство, е обезпокоен. "Нима скоро вече няма да можем да произвеждаме брашно от германско жито?" При това съвсем не само той е засегнат от проблема - в Германия пшеницата все още е най-важната зърнена култура, тя се отглежда на площ от 2,62 милиона хектара, посочва АРД.

След избухването на руската нападателна война срещу Украйна цените на торовете в Германия се увеличиха неимоверно. Изкуствените торове се състоят над 90 процента от земен газ и във времената на растящи енергийни цени стават изключително скъпи за производителите. В първите седмици след началото на войната цената на минералните торове скочи от 250 на 1000 евро за тон, оттогава насам се променя постоянно, следвайки цената на газа.

Владимир Путин използва затрудненото положение на фермерите в Европа и настъпва с руски изкуствени торове на европейския пазар. Същевременно така може да заобиколи европейското газово ембарго, внасяйки в Европа газ под формата на азотни торове.

От началото на войната насам руският износ на торове е скочил рязко, само през 2024 година увеличението е с още 33 процента, както информира агенция "Ройтерс". Междувременно Русия е най-важният износител на торове за ЕС и от началото на войната е вкарала в Европа около 6,2 милиона тона, сочат данните на ЕК.

Потърпевши са европейските производители

Тъй като в Русия производителите на минерални торове имат минимални разходи за земния газ, със своите дъмпингови цени те могат лесно да съсипят германските производители на торове, както се оплакват от бранша пред АРД. Един от производителите казва пред германската медия, че пазарът буквално е наводнен от евтини торове, поради което производството в самата Германия се е свило с между 50 и 60 процента в сравнение със ситуацията преди войната.

Европейските производители на торове почти не могат да се конкурират с дъмпинговите продукти на руснаците. Ако тази тенденция се запази, съществува опасността производството на амоняк в Европа да приключи и Германия да стане зависима от руските торове. Тези опасения се споделят и от норвежкия концерн "Яра", един от най-големите производители на амоняк в света. "Производството на минерални торове в Германия и в Европа е част от критичната инфраструктура. То трябва да бъде стратегическа цел, за да можем да запазим независимостта си от автократичните държави и в сферата на храните", казва пред АРД Марко Флайшман от концерна "Яра".

Минералните торове се доставят през Балтийско море

Но как стигат торовете до Германия? Официална информация няма, макар бизнесът с руски торове да не е незаконен. Азотните торове до момента не са включени в нито един от санкционните списъци на ЕС, посочва германската обществено-правна медия.

Журналистическите разследвания водят към Санкт Петербург. Регистрираната в Швейцария компания EuroChem има там от няколко години изключително модерна фабрика за минерални торове. Анализ на движението на товарните кораби показва, че плавателните съдове, натоварени с торове, редовно преминават през Балтийско море и така ги доставят до европейския вътрешен пазар. Товарният кораб "Калин" например е докарал през март 5500 тона минерални торове от руския град Виборг в Бремен. Предполагаемата им стойност е около 2,5 милиона евро.

Пристанищните власти не знаят кой стои зад вноса и е транспортирал торовете до Германия. "Митниците не могат да се противопоставят на този товар, тъй като нито корабът, нито собственикът или товарът са включени в санкционния списък", казва за АРД Йохим Буте от пристанището в Бремен.

Политиците искат да наложат мита

Сред политиците в Брюксел, но и в Берлин все повече расте съпротивата срещу този процес, тъй като големият внос на торове от Русия носи милиарди на руския бюджет. Има и още нещо - най-новите разследвания показват, че руските фабрики за торове са свързани по-директно с военното производство, отколкото се смяташе досега. Така например според "Ройтерс" компанията EuroChem е доставила 38 000 тона азотна киселина на руските оръжейни фабрики, за да произвеждат муниции.

Германските политици виждат опасността и междувременно пледират за разширяване на санкционния режим на ЕС. Пред АРД министърът на енергетиката на провинция Шлезвиг-Холщайн Тобиас Голдшмид казва: "Време е за решителен отпор срещу вноса на торове от Путиновия Санкт Петербург. Федералното правителство трябва да окаже натиск, за да може на европейско ниво да бъде наложен бързо ефективен санкционен режим без задни вратички".

Автор: Петер Крайслер (ARD)