Четири признака, че Путин се готви за война с НАТО

Докато пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна остава в центъра на вниманието, президентът Владимир Путин тихо подготвя почвата за потенциален конфликт с НАТО, сочат доклади, пише Newsweek.

Русия разширява присъствието на войските си по участъци от границата си със Запада, увеличава военните си разходи с рекордни темпове и засилва тайните операции срещу Запада.

НАТО трябва да "очаква неочакваното" и да се подготви за руска атака, заяви през януари миналата година в Брюксел нидерландският адмирал Роб Бауер, ръководител на военния комитет на алианса.

Междувременно през последните седмици представители на разузнаването и военните служби предупредиха, че държавите - членки на НАТО, трябва да са готови за потенциален конфликт с Русия.

Американското списание се е свързало с Кремъл за коментар по електронната поща.

Руски военни ходове

Русия разширява военното си присъствие по границите си с Финландия и Норвегия в подготовка за потенциален сблъсък с военния алианс, съобщи в понеделник Wall Street Journal.

Кремъл планира да създаде нов щаб на армията в руския град Петрозаводск, на около 160 км източно от финландската граница, който ще наблюдава десетки хиляди войници през следващите няколко години. Много от тези войски ще бъдат разположени в района след края на войната в Украйна.

В същото време Русия увеличава набирането на военнослужещи и ускорява производството на оръжия.

Руски военни експерти твърдят пред вестника, че струпването на сили по финландската граница вероятно е част от по-широката подготовка на президента Владимир Путин за евентуален конфликт с НАТО.

"Когато войските се върнат [от Украйна], те ще гледат през границата към страна, която смятат за противник“, заявява Руслан Пухов, директор на Центъра за анализ на стратегии и технологии, базиран в Москва отбранителен аналитичен център. "Логиката на последното десетилетие показва, че ни очаква някакъв конфликт с НАТО“.

Има индикации, че Русия започва да въздържа наскоро произведеното оборудване от изпращане в Украйна и вместо това пренасочва част от персонала към други региони, включително Балтика и Скандинавия, заявява пред изданието Едуард Арнолд, старши сътрудник в аналитичния център Royal United Services Institute (RUSI).

"Тази дейност обаче е далеч от струпване", заявява Арнолд. "Много от частите, които обикновено са разположени на север, са станали боеспособни по време на сраженията в Украйна, така че тази руска активност е ребалансиране и рекапитализиране на загубените сили. Следователно тя показва, че Русия вече започва да гледа "отвъд Украйна"."

Предупреждения на германското, литовското и датското разузнаване

Германската разузнавателна общност алармира, че амбициите на Русия надхвърлят границите на Украйна. В доклад на Федералната разузнавателна служба на Германия (BND) от март се предупреждава, че Путин се готви за конфликт с НАТО.

Според оценката на BND до 2030 г. Русия може да бъде напълно готова за "широкомащабна конвенционална война“.

"Русия вижда себе си в системен конфликт със Запада и е готова да реализира империалистическите си цели чрез военна сила, дори отвъд Украйна", се поcочва доклада.

Междувременно литовската разузнавателна служба VSD оцени, че макар Москва все още да не е готова да предприеме пълномащабно нападение срещу алианса, тя може да се опита да "тества НАТО" с ограничена военна операция срещу една или повече държави членки, за да прецени доколко сериозно блокът ще спазва задълженията си за колективна отбрана.

Нападение от страна на Русия срещу която и да е държава от НАТО би задействало член 5 от устава на алианса, който гласи, че удар по една държава членка ще бъде посрещнат с колективен отговор.

Датската служба за отбранително разузнаване (DDIS) също предупреди през февруари, че Русия може да е готова да води "широкомащабна война" в Европа през следващите пет години. Макар че "в момента не съществува заплаха от редовно военно нападение срещу Кралството", вероятно е "военната заплаха от Русия да се увеличи през следващите години", заявява тя.

Увеличаване на военните разходи

Военните разходи на Русия се увеличават с рекордни темпове, като се очаква през 2025 г. разходите да достигнат около 120 млрд. евро - над 6% от БВП на страната. За сравнение, преди войната те са били 3,6%.

Руската армия също ще се увеличи до 1,5 милиона военнослужещи, а количеството на оръжията и оборудването, разположени по границата с НАТО, се очаква да нарасне с 30-50%, според руското издание на BILD.

Според доклада "Военен баланс“ на Международния институт за стратегически изследвания, публикуван през февруари, военните разходи на Русия са изпреварили тези на Европа.

Шпионска и саботажна дейност

Западът алармира за засилена руска военна дейност в близост до ключови подводни комуникационни кабели. Сред членовете на НАТО нарастват опасенията, че Путин може да се насочи към подводни кабели и критична инфраструктура, които са от жизненоважно значение за глобалните комуникационни системи.

В един от примерите руски товарен кораб в продължение на седмици се намираше над подводни комуникационни кабели в Тихия океан, което породи опасения за потенциален руски саботаж. Прекъсването на ключови подводни линии би могло да доведе до прекъсване на комуникациите и да наруши световните икономики - ход, който би послужил на руските интереси при евентуална бъдеща война с НАТО.

Този месец посланикът на Русия в Обединеното кралство Андрей Келин също отказа да отрече медийните съобщения, че Русия следи ядрените подводници на страната в моретата около Великобритания.

Русия води ескалираща и насилствена кампания за саботаж и подривна дейност срещу европейски и американски цели в Европа, заяви Центърът за стратегически и международни изследвания в доклад, публикуван през март.

В доклада се отбелязва, че броят на руските атаки в Европа почти се е утроил между 2023 и 2024 г., след като вече се е увеличил четирикратно между 2022 и 2023 г.

"Данните показват, че Русия представлява сериозна заплаха за САЩ и Европа и че на руското правителство, включително на президента Владимир Путин, не може да се има доверие", се посочва в доклада.

Как реагира НАТО?

Тъй като държавите - членки на НАТО, изразяват нарастваща загриженост за колективната сигурност на Европа, президентът на САЩ Доналд Тръмп призова европейските държави да увеличат значително разходите си за отбрана. През март Европейската комисия предложи да се освободи финансиране в размер на около 800 млрд. евро (867 млрд. долара), което да се насочи към допълнителни разходи за отбрана.

Междувременно държавата членка на НАТО Литва укрепи мост близо до границата си с Русия с противотанкови бетонни пирамиди, известни като "драконови зъби". Конструкциите са използвани за първи път по време на Втората световна война и възпрепятстват напредването на танкове и механизирана пехота.

Това беше направено след подобно съобщение от съседна Латвия.

Балтийските държави "са решени да гарантират, че това, което се случи с Украйна, няма да се случи с тях“, заяви преди време пред списанието Роджър Хилтън, изследовател в областта на отбраната в базирания в Словакия аналитичен център GLOBSEC.

През март генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди Путин за "опустошителен“ отговор, ако Москва нападне някоя от членките на алианса. "Ако някой направи грешна преценка и си помисли, че може да се измъкне с нападение срещу Полша или друг съюзник, ще бъде посрещнат с цялата сила на този свиреп алианс. Нашата реакция ще бъде унищожителна. Това трябва да е ясно на Владимир Владимирович Путин и на всеки друг, който иска да ни нападне", заяви Рюте.