Какво се случи на последните преговори между Русия и Украйна?

Русия и Украйна са на път да се срещнат за мирни преговори, каквито не е имало от началните седмици на войната.

Следва кратка справка, която припомня какво беше поставено на масата при последните преговори между двете страни през 2022 г. и защо тези преговори се провалиха, пише БТА, цитирайки "Ройтерс".

Още новини от Украйна

Къде и кога се състояха преговорите?

Руските и украинските преговарящи се срещнаха първо в Беларус на 28 февруари 2022 г., четири дни след пълномащабната руска инвазия. По-късно те осъществиха срещи по видеовръзка, след което се срещнаха отново на живо в Истанбул на 29 март. До средата на април страните си размениха множество проектодокументи, преди преговорите да се провалят.

Какво беше обсъждано?

- Според проектите, публикувани миналата година от "Ню Йорк Таймс", Украйна е била подготвена да остане трайно неутрална, необвързана и безядрена държава, без чуждестранни войски или оръжия на нейна територия. Тези условия щяха да ѝ попречат да се присъедини към НАТО, но ѝ даваха възможност за членство в ЕС.

- В замяна Украйна трябваше да получи гаранции за сигурност от група страни, включително петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция.

- Според частично договорен документ гарантиращите страни, включително Русия, трябваше да зачитат и спазват независимостта и суверенитета на Украйна и да се въздържат от заплахи или използване на сила срещу нея.

- Проектът предлагаше в рамките на 10-15 години да има нови преговори за статута на Крим, който Русия анексира от Украйна през 2014 г.

Какви бяха ключовите точки на несъгласие?

- Украйна поиска, ако бъде атакувана, държавите гаранти да ѝ осигурят помощ, която включва "затваряне на въздушното пространство над Украйна, осигуряване на необходимите оръжия, използване на въоръжена сила за възстановяване и впоследствие поддържане на сигурността на Украйна като постоянно неутрална държава". Русия настоя всяко подобно решение да бъде вземано със съгласието на всички гарантиращи страни – което означава, че Москва щеше да има право на вето.

- Двете страни бяха в остро противоречие и за бъдещия размер на украинските въоръжени сили и украинския военен арсенал. Например, Киев беше готов да се съгласи на таван от 250 000 военнослужещи с 800 танка и максимален обсег на ракетите до 280 км. Русия искаше Украйна да се ограничи до 85 000 военнослужещи, 342 танка и ракети с обсег 40 км.

- Москва поиска Украйна да признае руския език като официален държавен език в страната и да прекрати "дискриминацията срещу рускоезичното население", каквато Киев отрича да има.

- Русия поиска отмяната на, както тя ги определя, "украински закони за нацификация и прославяне на нацизма". Украйна отхвърли обвиненията в нацизъм като абсурдни.

Защо преговорите се провалиха?

До април 2022 г. ситуацията на бойното поле изглежда се обръщаше в полза на Украйна. Тя изтласка руските сили от Киев и показа доказателства пред света за предполагаеми руски военни престъпления, които предизвикаха международно осъждане, въпреки че Москва отрече.

Западните страни увеличиха военната помощ за Киев и затегнаха санкциите срещу Москва – все фактори, които правят Украйна по-малко склонна да се съгласи с руските искания, според подробен отчет за мирните преговори в списание "Форин афеърс" от историка Сергей Радченко и анализатора Самуел Шарап.

Актуални ли са все още проектите от 2022 г.?

Специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф през февруари каза, че т. нар. протоколи от Истанбул предлагат "ориентири" за преговори между двете враждуващи страни.

Съветник в Кремъл в неделя заяви, че мирните преговори, предложени сега, трябва да вземат предвид преговорите от 2022 г. и фактът, че Русия сега контролира близо една пета от територията на Украйна.

През декември 2024 г. украинският президент Володимир Зеленски каза, че няма "Истанбулски споразумения", а само разговори, в които Украйна е отговаряла на "ултиматума" на Русия, но не е подписвала нищо.

Какво се промени след провалените преговори?

Първоначалните преговори бяха съсредоточени основно върху въпроси, свързани със суверенитета, но позицията на Русия оттогава се втвърди и включва конкретни териториални искания. Президентът Владимир Путин заяви през юни 2024 г., че Украйна трябва напълно да се изтегли от четири района на страната – Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, за които Русия претендира, но контролира само частично.

Украйна каза, че никога няма да признае за законна руската окупация на украинска земя. В същото време Зеленски призна, че силите му не са способни в този момент да върнат цялата изгубена територия и че тя може да бъде възстановена с течение на времето с дипломатически средства.