Когато бомбардировач на САЩ замърси Паломарес с радиация

На 17 януари 1966 година в испанското село Паломарес в провинция Алмерия, в югоизточната част на Иберийския полуостров, се стига до въздушна катастрофа. При опит за презареждане с гориво във въздуха над селото се сблъскват американски междуконтинентален стратегически бомбардировач B-52G Stratofortress и самолет цистерна KC-135A Stratotanker за зареждане с гориво. Четирите термоядрени бомби B28RI, всяка от които с мощност 1,5 мегатона, тогава не се взривяват, но две се повреждат и се стига до изхвърляне на 20 килограма плутоний-239. Това причинява радиоактивно замърсяване на площ от около два квадратни километра земя.

Близо 60 години по-късно проблемът с радиацията остава. Сега конфедерацията на испанските природозащитни организации "Екологично действие" разкритикува нежеланието на властите в страната да се справят с проблема с радиоактивното замърсяване край Паломарес. Природозащитниците, подкрепяни от опозиционни политици и широката общественост, са разгневени и от бездействието на Националната съдебна палата на Испания (НСПИ), която все още не се е произнесла по техния иск, подаден още през 2017 година. От своя страна испанските власти твърдят, че ситуацията в Паломарес "не е опасна" и обясняват забавянето с "трудностите при постигането на споразумение по този въпрос със САЩ", които са виновни за замърсяването и следователно са задължени да извършат почистването.

Какви мерки се предприемат в миналото?

През 1966 в ликвидиране на последиците от бедствието се включват американски военни от базите на САЩ в Испания. Почистването продължава четири месеца, а почти 1500 тона замърсена земя са транспортирани до САЩ. Но в хода на операцията остават и непочистени парцели, в които уредите не са отчитали особено високи нива на радиация. Тези парцели са изкупени от държавата, впоследствие са оградени и в тях е било строго забранено да влизат хора, да се отглеждат животни или да се обработва земята.

Както разказва пред ДВ Хоакин Прието, професор по съвременна история в Мадридския университет, в средата на миналия век испанското правителство постига споразумение с администрацията на САЩ да почисти останалите територии за сметка на САЩ, както и за извозването до САЩ на около 50 000 кубични метра земя, съдържаща плутоний и америций. Междувременно обаче двустранните отношения се влошават и въпросът е отложен. През 2011 група испански и американски специалисти посещава Паломарес, за да започне работа, а през 2015 е подписан протокол с американците, в който са записани намеренията за почистване на региона. Въпреки това не са предприети конкретни стъпки.

Преговорите са подновени през май 2023 и дори е постигнато споразумение за сформиране на съвместна група от учени, "която да определи обхвата на работата и да подготви подходящо междудържавно споразумение". Но и този път разговорите не са последвани от нищо конкретно, а при сегашната американска администрация е почти изключено да бъде постигнат напредък по този въпрос, имайки предвид скептичното отношение на президента Доналд Тръмп към опазването на природата.

Случаи на левкемия и рак, причинени от радиацията

В така създалата се ситуация от 8 години насам природозащитници се опитват да повлияят на властите чрез съда, но делото се протака. Властите са заели изчаквателна позиция, казва професор Прието. Нейните адвокати се позовават на становище на Съвета по ядрена безопасност, според което "ситуацията в района на Паломарес е под пълен контрол и не представлява заплаха за живота на хората там". Освен това адвокатската колегия обвинява природозащитниците в "умишлено изопачаване на действителността".

Мария Анхелес Родригес, активистка на "Екологично действие", не е съгласна с това. Пред ДВ тя казва, че природозащитниците разполагат със собствени разследвания и данни, събрани през последните десетилетия от медиите. Те сочат, че най-малко 119 души са изпитали последиците от замърсяването. В Паломарес "са регистрирани случаи на левкемия и рак, причинени от радиацията", посочва още активистката.

Родригес се позовава и на доклад на учени от 2010, който обаче е засекретен и поради това не може да се използва в съда. Някои заключения в него обаче станаха публично достояние и са доста тревожни. В тази връзка Родригес обръща внимание на това, че "телените огради в Паломарес не могат да спасят жителите от радиацията. Тя заразява например дивите животни, разнася се от вятъра или се отмива в селото от дъждовете".

Търпението на природозащитниците не е безгранично

В "Екологично действие" са подготвили план за временно решение на проблема. В него се казва, че докато се чака САЩ да се съгласят да транспортират замърсената земя отвъд океана, тя може да бъде събрана от испанската страна и съхранявана в контейнери в хранилище за отпадъци от испанските атомни електроцентрали в Орначуелос, провинция Кордоба. Алтернативното решение предвижда изграждането на временно хранилище в пустинните райони на самата провинция Алмерия, близо до Паломарес.

Автор: Виктор Черецкий