Какво става на границата между Тайланд и Камбоджа

Боевете на границата между Тайланд и Камбоджа продължават. Сблъсъците са концентрирани на няколко места. Информационните агенции цитират военен говорител, според когото от рано сутринта днес (25 юли) Камбоджа е започнала да обстрелва Тайланд с артилерия и ракети, а Тайланд е отговорил със същото.

Сблъсъците могат да прераснат във война

Според тайландското правителство броят на загиналите е нараснал до 15 души - 14 цивилни и един войник. Тайландските военни съобщават и за смъртта на най-малко 24 камбоджански войници.

Около 100 000 души в Тайланд междувременно са били евакуирани от засегнатите райони по границата, по данни на вътрешното министерство в Банкок. Изпълняващият длъжността министър-председател на Тайланд Фумтам Уичаячай предупреди, че всяка по-нататъшна ескалация на бойните действия, в които вече се използва и тежко оръжие, може да доведе до война.

Защо конфликтът ескалира точно сега?

Не е ясно кой е отговорен за последната ескалация, но през последните месеци напрежението между двете държави нарасна значително. В края на май камбоджански войници започнаха да правят окопи в спорния участък от границата, а това доведе до престрелка с тайландската армия, при която беше убит един камбоджански войник.

След това двете страни изпратиха подкрепления и напрежението се увеличи. До нова ескалация се стигна, след като няколко тайландски войници пострадаха, някои от тях сериозно - от избухнали противопехотни мини, поставени наскоро от Камбоджа.

За какво спорят Тайланд и Камбоджа?

В продължение на десетилетия Тайланд и Камбоджа не могат да се разберат за това къде точно да преминава границата между двете страни. Тя е дълга над 800 км, регионът е слабо населен, до голяма степен недостъпен и недостатъчно картографиран.

Много от граничните знаци са още от френската колониална епоха - между 1863 и 1953 година. Камбоджа е френски протекторат, докато Тайланд остава формално независим като Кралство Сиам. През тези 90 години на няколко пъти е имало преотстъпване на територии, така че линията на границата между двете държави се е променяла няколко пъти. Освен това наложената от Франция през 1907 демаркационна линия, с която Сиам е бил принуден да се съгласи, по-късно е оспорена от Тайланд.

В същото време в граничната зона има няколко храма, за които претендират и двете държави. Най-известният от тях е Прасат Преах Вихеар - хиндуистки кхмерски храм от X-XII в., контролиран от Камбоджа.

През 1959 спорът стига до Международния съд в Хага, който три години по-късно се произнася в полза на Камбоджа. Когато през 2008 ЮНЕСКО иска да обяви храма за обект на световното културно наследство, конфликтът се разгаря отново и много хора загиват при възникналите тогава престрелки на границата. Камбоджа отново се обръща към Международния съд, който отново отсъжда в полза на Пном Пен.

През 2000 двете страни действително създадоха съвместна гранична комисия, която да разреши спора по мирен път, но досега не е постигнат значителен напредък. Миналия месец Камбоджа за трети път изпрати писмо до Международния съд - с искане най-накрая да се разреши не само спора за храма на кхмерите, но и други гранични въпроси с Тайланд. Но Тайланд, който два пъти е губил в Хага, предпочита двустранно решение чрез преговори. Сегашната ескалация на напрежението обаче отдалечава двете страни от постигането на споразумение.

"Камбоджа иска да отнесе настоящия конфликт до Международния съд, защото в миналото е имала успех там", казва за ДВ Закари Абуза, експерт по Югоизточна Азия в независимия мозъчен тръст Lowy Institute в Сидни. Тайланд пък залага на това, че икономически превъзхожда Камбоджа – брутният му вътрешен продукт (БВП) е 12 пъти по-висок от този на Камбоджа, и е решен да използва това свое предимство, добавя наблюдателят.

Доколко Тайланд и Камбоджа са зависими един от друг?

Докато Тайланд изнася електроника, автомобили и хранителни продукти, Камбоджа е зависима предимно от селското стопанство и текстилната промишленост. Според официалната статистика около половин милион камбоджански гастарбайтери живеят в Тайланд.

"И двете страни имат какво да губят", казва пред политоложката Тита Сангли от института ISEAS-Yusof Ishak в Сингапур. Тя припомня, че Тайланд е силно зависим от камбоджанската работна ръка, а Камбоджа – от вноса от Тайланд, който включва и продукти за ежедневна употреба - горива, напитки и други. Освен това двете страни са зависими от приходите от туризъм, които също вероятно ще намалеят, ако конфликтът продължи за по-дълго време.

Каква роля играе правителствената криза в Тайланд?

Настоящите правителства в Банкок и Пном Пен всъщност поддържат близки отношения помежду си, което се дължи и на добрите отношения между бившия тайландски бивш премиер Таксин Шинаватра и дългогодишния камбоджански държавен глава Хун Сен. Децата на двамата бивши лидери управляваха и в двете държави.

В Камбоджа синът на Хун Сен - Хун Манет – пое властта от баща си. В Тайланд дъщерята на Таксин - Паетонгтарн Шинаватра, която е само на 38 години, се препъна в политически скандал в началото на юли. В изтекъл телефонен запис между нея и Хун Сен през юни тя нарича 72-годишния политик "чичо" и критикува собствените си военни командири във връзка с граничния конфликт.

Консервативните, про военни сили преди това остро разкритикуваха плановете на Паетонгтарн да преговаря с Камбоджа за енергийни проекти в морска зона, която също е спорна между двете държави. На 1 юли Конституционният съд на страната отстрани Шинаватра от длъжност. Във вътрешнополитически план Тайланд вече се бори с отслабващата си икономика и високите наказателни мита на САЩ.

Военните в страната може би искат да се възползват от момента и през последните седмици те значително засилиха антикамбоджанската си реторика. Вестник "Банкок пост" написа, че туристическата индустрия на Тайланд се опасява, че военните може да готвят нов преврат.

Автор: Томас Лачан