The Hill: Пекин няма нужда от победа на Русия във войната, той има друга цел

Китайският външен министър Ван И вероятно е бил неискрен, когато наскоро сподели с Кая Калас, върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, че Китай "не може да приеме Русия да загуби войната срещу Украйна, тъй като това би позволило на Съединените щати да насочат цялото си внимание към Китай“, пише в коментар за The Hill Александър Дж. Мотил.

Той е професор по политически науки в университета "Рътгерс" в Нюарк и специалист по Украйна, Русия и СССР.

Още новини от Украйна

"Фокус“ представи превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Защо Ван може да не е бил напълно искрен? За начало, той е дипломат, а всички дипломати имат склонност да изразяват не напълно искрени мнения. Да объркват противниците си и да ги държат в неведение е урок, който дипломатите във всички страни са усвоили.

Освен това, Ван представлява тоталитарна държава с огромен пропаганден апарат, който, като всички подобни структури, е склонен да предпочита манипулацията пред истината.

Но подвеждащият характер на частните коментари на Ван е най-очевиден във факта, че, противно на неговото твърдение, че САЩ са най-голямата грижа на Китай в момента, всъщност това е Русия.

Да, Китай със сигурност иска САЩ да не му се меси, и затова всяко отвличане на вниманието е добро отвличане на вниманието. Но Америка не е в съседство и не е въвлечена в изтощителна война. Въпреки гръмките изявления на администрацията на Тръмп, тя все още не е прибегнала до действителни мерки. Нито е ясно, както показва продължаващата борба за тарифите, какво точно би означавало да се предприемат мерки срещу Китай.

За разлика от това, Русия е много по-непосредствена заплаха за сигурността, а може би дори и заплаха за Китай.

Разгледайте тези три възможни изхода от гледна точка на интересите на Китай в областта на сигурността.

Ако Русия спечели в Украйна – каквато и да е дефиницията за победа – Путин ще бъде изпълнен със самочувствие и арогантност, след като империалистическата му авантюра се е оказала успешна в превръщането на Русия отново в велика сила. Такова Русия може да бъде достатъчно безразсъдна, за да атакува страна от НАТО или да се опита да анексира северната част на Казахстан, което не би било от полза за Китай.

Следващата стъпка би била промяна в тона. Триумфираща Русия би могла да започне да показва мускули и да оспори своето заклето "безгранично“ приятелство с Китай. Може би условията на партньорството биха могли да бъдат променени, за да отразят новия статут на Русия? Може би Пекин би могъл да обмисли да плаща повече за енергия от Русия? Може би Китай би могъл да спре да публикува иредентистки карти с китайски имена за руски градове?

Вечното приятелство може да не изчезне за една нощ, но това със сигурност би създало по-сложни отношения, които биха изпитали търпението на Китай.

Ако Русия загуби в Украйна – каквато и да е дефиницията за загуба – биха могли да възникнат цяла поредица от силно дестабилизиращи сценарии.

Напълно разгромена Русия може да изпадне във вътрешно насилие, което да дестабилизира Евразия. Владимир Путин може да бъде свален от власт чрез преврат и режимът му да се срине. Вътрешни борби между елитите ще бъдат неизбежни, а гражданска война може да избухне. Неетническите руснаци може да се възползват от хаоса, за да обявят независимост, а руската федерация може да срещне своя позорен край. Вярно е, че Китай би могъл да анексира големи части от руския Далечен Изток, но тези придобивки биха били засенчени от заплахите за сигурността, които биха произтекли от разпадащия се северния му съсед.

Война, която окъпва в кръв, но не побеждава Русия, е очевидно предпочитаният избор на Китай. Слаба Русия, въвлечена в невъзможна за спечелване война, би била наказана, но все пак би продължила да съществува като васал на Пекин и няма да има друга алтернатива, освен да се подчинява на китайския си владетел. Такъв вид Русия напълно устройва Китай.

И войната не е необходимо да бъде продължителна, за да бъде постигната тази цел. Тя може да приключи утре, защото Русия вече е бледа сянка на предишното си Аз. Армията ѝ е разбита, икономиката ѝ е на ръба на голяма криза, а народът ѝ, макар и в голямата си част да подкрепя войната, изпитва все по-големи икономически трудности.

Важно е да се отбележи, че една отслабена Русия би отговаряла и на интересите на Америка, Европа и Украйна, дори и такава Русия да не е първият им избор.

Всичко това подсказва, че Ван може би е казвал на Запада, че това, което Китай иска, е това, което Западът трябва да иска.

Последствията за американската политика са очевидни. САЩ трябва активно да преследват това, което иска Китай: слаба Русия. Това е лесно да се постигне, като се помогне на Украйна да спре Путин, както най-накрая може би прави администрацията на Тръмп.

Вероятно е, че Ван ще пророни "крокодилски сълзи" и ще потупа бедния Путин по главата – но няма да възрази.