Primum non nоcere: Преди всичко не вреди!

Коментар на Любо Канов във "Фейсбук"

В нашата професия принципът Primum non nоcere, тоест “Първо - недей да вредиш!”, е изведен като най-важен. Да видим дали генералският начин на водене на борбата срещу Ковид 19 спазва този принцип.

Генералът всъщност е лекар преди всичко, добре известен и отличен хирург и медицински професор. Генералската униформа е по-скоро застрашително украшение в тази ситуация, която му добавя военизиран властов ефект и дисциплинарна тежест, която той с обръснатата си глава и надменно назидателския си мрачен тон упражнява с цел да сплаши недисциплинираното българско племе. Ефектът върху случаен пенсионер тръгнал на разходка в парк е смразяващ.

Глобите надхвърлят мащабите на българското правосъдно въображение десетократно и доближават глобите за неспазване на взривоопасно поведение в завод за снаряди и предизвикване на невинни смърти от експлозиви. Както и да е. Индоевропейските ни сънародници няма да спазят тези забрани и никога няма да бъдат глобени.

Ако бъдат-никога няма да платят тези глоби. Но старецът решил да излезе на слънце, ще бъде безпощадно преследван, ще му поискат и нотариално удостоверение, за да излезе от затвора на своята стая. Смс...Държавата ще се погрижи той да не умре.

Ще му забрани да умре от корона вирус. Дотук много хубаво. Генералът ще ни защити от нашето собствено поведение и от нашите лекомислени грешки. Например, от разходка в парка. Крайно опасно поведение. Милиционерите чакат пред парка и глобяват обезумелите и безразсъдните, които искат да умрат, заразявайки се от витаещите в пролетния въздух вируси.

Освен онези, които имат кучета. Всъщност вирусите не виреят никога на открито и никога всред дърветата в парка, нито на слънце, нито върху алеите. Безумните шведи решиха, че ако спазват нормална дистанция помежду си и хигиена, ще съумеят да запазят живота си. Решиха, че техният собствен живот е преди всичко техен проблем, доколкото крайните мерки на държавата не са доказали нищо друго, освен забавяне, но не и елиминиране на епидемията за изолираните и карантинираните.

Всъщност никой, особено в България, не знае колко души са вирусоносители, кои са и колко хора се всъщност се разболяват, след като са изложени на вируса. Резултатът от неразборията и крайните мерки обаче не е дълъг и успешен живот за карантинираните и държаните в ненужен карцер множества, а икономическа катастрофа и банкрути, които в един момент ще прераснат в граждански безредици, в социален хаос, в масови разболявания от психически разстройства, увеличаване на самоубийствата, семейни и стопански травми от много голям мащаб.

Ако досегашната “генерална” политика спаси няколкостотин души, което ще е трудно да се докаже че ще се случи, защото най-важното в момента е защитата на лекарите и медиците, които се заразяват първи масово и респективно не успяват да сдържат заразата, както се случи в Италия, тогава как ще се докаже принципът “Първо, недей да вредиш!”?

Мерки, които не почиват на масово тестиране и изолация на клъстърите от болни, липсата на предпазни мерки и екипировка за онези на фронта, които, ако ги тестват както трябва, сигурно ще се окажат масово експозирани вече към вируса, липсата на модели, които да правят прогнози как тази “плоска крива” ще спаси някого от смърт, освен, че ще я отложи във времето, ето това би било повод за размисъл в трудно време.

Забраните са лесен отговор, но той е повече милиционерски, панически и китайски по природа, отколкото премислен и добре информиран. Особено, ако забраните надхвърлят здравия смисъл и създават повече болест и вреда, отколкото полза.

Здравият смисъл и добрата информация са за предпочитане пред масовия политически спазъм, който обездвижва цялото общество. И особено за онези, които по-вероятно ще се споминат бързо без чист въздух и достатъчно движение след дългата зимна липса на слънчева светлина. Лично мнение, разбира се. Не ангажирам с това цялата лекарска общност.