Биографията на Isuzu Trooper и европейския му вариант Opel Monterey може да опише добре залеза на почти всички останали всъдеходи с класическа конструкция през последните 10-ина години. Създадени на базата на товарни машини с двойно предаване, тези модели безвъзвратно загубиха битката срещу SUV-овете. Масовият купувач по принцип имаше все по-малко нужда от таланта им на влекачи и безстрашни щурмоваци на пустошта, а постоянно растящите цени на горивата окончателно ги обрекоха. Започват да ги недолюбват дори най-ревностните им почитатели в Америка.
Trooper никога не е бил сред популярните всъдеходи на пазара, макар да се продава под поне още пет марки и моделни имена, и в това няма нищо чудно. Isuzu е японското поделение за тежки автомобили на General Motors и цивилната му продукция нито представлява приеритет за производителя, нито се радва на кой знае какъв интерес от страна на купувачите. Всъдеходът се появява в гамата на марката през 1981 г., а през 1992-ра е лансирано второто поколение, което дебютира в Европа и като Opel Monterey. В конструктивен план и като пътно поведение има много повече сходни черти с камион, отколкото с лека кола, което силно стеснява целевата му аудитория. Подобни автомобили купуват хора със съвсем конкретни нужди, които обикновено се ориентират към по-популярни модели на конкуренцията. През 1998 г. маркетинговата полза от присъствието на Trooper/ Monterey в европейската гама на GM стана съвсем съмнителна, но предлагането му продължи. В опит да го направят по-привлекателен за купувачите, инженерите модернизираха основно второто поколение и го лансираха като трето. Това не помогна особено и Opel се прости с тежкия си всъдеход само след година, а Isuzu продължи да го продава без успех до 2003-та. Автомобилът се среща изключително рядко на вторичния пазар, а покупката на употребяван екземпляр поставя и някои други въпросителни.
Макар формално да се водят трета генерация, Trooper UBS и Monterey B от 1998-а са си все същият полукамион от края на 80-те. Различават се слабо от второто поколение дори в дизайнерско отношение, което се обяснява лесно с ограниченията на пропорциите, налагани от формулата "солидна
каросерия
върху мощна рама". Наред с това инженерите на Isuzu са положили усилия да се справят с някои от недостатъците на предишната генерация начело с корозията. Trooper UBS и Monterey B ръждясват доста по-трудно от предшественика си. Купето може да се похвали с качечствена сглобка и по-заоблени форми на предницата, но като цяло си остава "тухла на колела". Положителните последствия от това могат да се усетят в
салона
Той е сред най-просторните в сегмента и във версията с дълга база разполага със седем места, като седалките на последния ред съвсем не са символични. Един от основните акценти на цялостната модернизация през 1998-ма бе създаването на повече лукс в опит да се навлезе в територията на престижните модели в класа. Малкото Trooper UBS и Monterey B по пътищата обикновено имат кожен салон, дървени дакорации, пълен пакет електрически екстри и грамаден панорамен люк на покрива. Материалите в никакъв случай не могат да конкурират образците в жанра, но изпълнението определено не е лошо.
Една от основните разлики между второто и третото поколение на японския всъдеход се намира под предния капак. Trooper UBS и Monterey B се оборудват с два напълно нови
двигателя
- трилитров турбодизел и бензинов шестак с обем 3.5 литра. Логиката автоматично насочва избора към нафтовите модификации, но точно там се крие един от най-сериозните недостатъци на модела. Дизеловият мотор разполага с горивна система Common rail от първо поколение, която дава изключително висок процент дефекти. Според статистиките инжекторите с електронно управление масово протичат. Понякога горивото попада в мазителната система на двигателя, което в особено тежки случаи дори пречи да бъде загасен. През март 2003 г. Isuzu провежда акция за замяна на уплътненията на инжекторите, защото се оказва, че моторът продължава да работи на нафтата в масленото корито и в колите с автоматична трансмисия на практика не може да бъде спрян изобщо. В търговската мрежа са пуснати специални ремонтни комплекти, но въпреки това неизпревностите продължават да тровят живота на собствениците. Така изборът на двигател се свежда до бензиновия V6 с мощност 215 к.с., които на пръв поглед съвсем не са впечатляващ арсенал за всъдеход с пълно тегло над 2.5 тона. Подходящо подбраните предавателни числа на трансмисията обаче компенсират дефицита на конски сили, а и въртящият момент от 313 Нм при едва 3 000 об/мин си го бива. Интересното е, че версията с автоматична скоростна кутия набира от 0 до 100 км/ч по-бързо от механиката (9.2 срещу 11.3 секунди). Самият двигател има огромен ресурс и близо 100-процентово положителен баланс в статистиките за надеждност. Изработен е почти изцяло от алуминий, а свещите са с платинени накрайници, което удължава периода за планово сервизиране на 100 000 км. За жалост харчи над 20 литра на 100 в градски условия дори по каталожни данни, а реалният разход има и по-смели параметри.
Проучванията сочат, че Trooper UBS и Monterey B се ползват по предназначение много по-често от останалите всъдеходи на пазара. Моделът се кара по пресечен терен средно в около 20% от експлоатационния му живот. Въпреки това японският воин не разполага с междуосев диференциал. За разлика от предходното поколение включването на двойното предаване се извършва по електронен път посредством бутон на арматурното табло. На обикновен път задвижващ е задният мост, а предният може да се активира при скорост до 100 км/ч. На практика обаче електрониката го задейства едва при загуба на сцепление. Задният диференциал е самоблокиращ, има и понижаващи предавки както във версиите с механична, така и с автоматична трансмисия (съответно с пет и четири предавки). Това се оказва съвсем достатъчно за повече от прилична проходимост дори без наличието на атрибути от най-тежката артилерия на всъдеходното братство. Системата с име Torque on Demand работи безотказно, което не изненадва предвид потеклото на автомобила и репутацията на производителя.
Както може да се очаква, Trooper UBS и Monterey B имат по-скоро пътните маниери на пълноразмерен пикап. За сметка на това
ходовата част
разполага с колосален ресурс, а и комфортът е на ниво. Погледната отдолу, цялата конструкция вдъхва сигурност, която се потвържадава от практикака. Впрочем, ако се изключат проблемите с горивната система на дизеловите двигатели, подобна оценка може да се даде на целия автомобил. Експлоатационните му недостатъци са свързани най-вече с трудностите по поддръжката на толкова рядък модел. През 2005 г. Isuzu намалява цените на резервните части с почти 50 на сто, но въпреки това си остават солени.
Димитър Димитров