Град Караганда се намира в централната част на Казахстан, на 1 000 км северно от Алмати и има около половин милион жители, свикнали с температури над 40 градуса през лятото и минус 40 зимата.
Както и в останалата част на бившата съветска рапублика, пътната мрежа не е особено добре развита. Казахите ценят особено високо всъдеходите, а в страната преобладават японските джипове. Казахстан е и родина на някои от най-зрелищните самоделни возила с повишена проходимост.
Създават ги самоуки майстори, за които шофирането по пресечен терен няма тайни. Един от тези виртуози на механиката е и Владимир "Професора" от Караганда. Той създава собствени автомобили от средата на 90-те. Зад гърба си има амфибия с балонни гуми за заблатени местности, всъдеход със самоделна рама, алуминиева каросерия, 5.7-литров V8 от Chevrolet и окачване от БТР и дори камион чудовище.
Последният проект на Професора носи описателното име Черный ворон (Гарван гробар). Създаден е за лов на вълци и дивеч след падането на снега наесен, което предполага висока скорост независимо от настилката и релефа.
Подобни изисквания покрива архитектурата тип бъги. При нея за постигане на нужното сцепление в повечето ситуации е достатъчно и само задно предаване, а дългото междуосие и широката колея осигуряват стабилност.
Гарвана гробар от Караганда разполага с мощен американски V8 от Oldsmobile, монтиран в базата между двата моста. Задвижва задния мост през автоматична трансмисия и редуктор от ЗиЛ 157. В съчетание с леката каросерия от дуралуминий осигурява прекрасни динамични характеристики на всъдехода. За високоскоростното преодоляване на неравности и ями се грижи независимо торсионно окачване от БТР.
Професора преработва всеки възел и агрегат от конструкцията. Двигателят и скоростната кутия са ремонтирани основно до последната шайбичка. Разположени са в идеалния геометричен център на рамата и се намират между седалките на шофьора и пътника.
Двуместната каросерия е изработена на ръка от нулата. Правоъгълните фарове са взети от различни американски модели, а мигачите и стоповете са светодиодни. С електрическо задвижване са не само страничните стъкла, а и капакът, който покрива двигателя и багажното отделение.
Колелата на Гарвана гробар са взети от селскостопанска техника. Шарката на протектора им обаче е нарязана ръчно така, че да имитира гумите на кросов мотоциклет. Липсата на двойно задвижване се компенсира от специален механизъм в пода на возилото. Той представлява бутало, задвижвано с лебедка. Ако автомобилът закъса, от "корема" му се подава своеобразна лопата, която повдига цялата каросерия.
Гарвана гробар с лекота поддържа над 100 км/ч на пресечен терен, а резервът от мощност позволява и много повече. Благодарение на независимото окачване купето остава в хоризонтално положение почти постоянно и возията е много комфортна.
Професора от Караганда продава самоделното си супербъги на цената на Lexus 470 от 2005-2006 г., който се води едва ли не парична единица в Казахстан. За разлика от много свои колеги-земляци, Владимир не страда от излишна привързаност към творенията си и вече работи над нов проект.