Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) призова за избор на оптимален вариант на райониране, който да подпомогне балансираното и ускорено развитие на страната. Намиране на оптимален вариант е продиктувано от факта, че през 2025 г. предстои Европейската комисия да представи своите предложения за Многогодишната финансова рамка за периода 2028 – 2034 г., а промените в класификацията NUTS, направени през 2025 г. ще влязат в сила след 2027 г. Това заяви председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев по време на дискусия за необходимостта от извършване на съществени промени в броя и границите на районите за планиране в страната, организирана от Асоциацията.
В събитието участие взеха представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Националният статистически институт, Централното координационно звено, работодателските и синдикални организации.
„Ако искаме подобряване на бизнес климата, инвестициите, конкурентоспособността и ускоряване на икономическо развитие на България, трябва да бъде направена сериозна промяна в районите за планиране. Текущата класификация лишава икономически слаби области в Югозападния регион от необходимата финансова подкрепа и причинява дисбаланс в икономическото развитие на Югозападния регион, поради високия Брутен вътрешен продукт на София, което намалява финансовата помощ за по-слабо развитите области в региона като Перник, Кюстендил, Благоевград и София област. Това е причината за сериозното икономическо изоставане на последните, поставящи ги на едни от последните места по БВП на глава от населението, измерен по стандарт на покупателна способност“, допълни още Васил Велев.
По време на обсъждането АИКБ представи 6 алтернативни сценария за ново райониране на страната. Вариантите са разработени на база на данни на НСИ за населението за 2021 г. и данни на Евростат за БВП на глава от населението, измерен по стандарт на покупателна способност (СПС) и среден БВП на глава от населението за ЕС-27 за 2021 г.
Всички експерти бяха категорични, че София трябва задължително да бъде отделена в самостоятелен район. Участниците в дискусията взеха решение на по-широко национално обсъждане да бъдат разгледани 2 варианта. Първият е с обособени 3 района – Северен, Южен и София-град. С отделянето на столицата ще се осигури справедливо разпределение на европейските средства за останалите райони като по този начин ще се допринесе за балансирано насочване на инвестиционната подкрепа.
При втория вариант се обособяват два планови района - единият е на север от билото на Стара планина, който включва настоящите Северозападен, Северен централен и Североизточен райони, както и част от текущия Югозападен район (София област и София град). Вторият е на юг от билото на Стара планина и включва настоящите Южен централен, Югоизточен райони и част от текущия Югозападен район (областите Благоевград, Перник и Кюстендил).
Според зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Юра Витанова ново райониране на страната ще изисква сериозна политическа воля, но министерството е готово да се ангажира със сериозно участие в бъдещи дискусии.
За експертите от НСИ задължително трябва да има широко обществено обсъждане, като препоръчаха вариантите за ново райониране да бъдат изчислени на база данните на Евростат, тъй като Европейската комисия прави съпоставки с други региони на база данните на европейския статистически орган.
Според АИКБ европейските фондове играят ключова роля за подобряване на икономическите условия в по-слабо развитите региони, но настоящата структура на районирането ограничава техния ефект. За експертите е необходимо и подобряване на управлението и институционалния капацитет на местно ниво, който е от критично значение за успешното прилагане на кохезионната политика.