Това не са първите санкции на Вашингтон срещу Русия, но са първите от новия мандат на Доналд Тръмп. Санкциите идват само седмица след посещението на украинския президент Зеленски във Вашингтон. Тръмп иска да покаже, че действа твърдо, но целта е да се постигне споразумение, а не нова ескалация. Това каза икономистът и анализатор проф. Асен Асенов в предаването „Тази събота" по бТВ.
Според това е политически сигнал и част от дипломатически натиск за ускоряване на мирните преговори между Москва и Киев.
На този етап, според експертите, реалният икономически ефект е минимален.
„Руската рубла се обезцени слабо, акциите на компаниите паднаха, а цената на петрола се повиши с около 7-8% - сравнително умерено", каза Асенов.
Той очаква основният натиск да бъде върху дипломатическата сцена, а не върху реалния пазар. Въпреки това санкциите създават несигурност за европейските и българските пазари, където „Лукойл" има ключово значение.
Икономистът проф. Асен Асенов обясни, че санкциите имат глобален политически ефект, но не изключи възможността за временни отстъпки за отделни държави.
„Знаем, че имаше вече 19 кръга санкции и въпреки това Европа продължи да внася руски горива за над 200 милиарда евро. Световната икономика има свои закони - дългосрочните договори не могат да се прекъснат за ден."
Според него новите мерки са и част от дипломатическата игра между Москва и Вашингтон.
Според Мартин Владимиров, който в директор на програма „Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията, ефектът от санкциите тепърва ще се усеща, както върху руската икономика, така и върху пазара на горива в България.
Ако не бъдат взети спешни мерки, след 21 ноември страната ни може да влезе в „сръбски сценарий" с риск за доставките, смята той.
Санкциите на Съединените щати срещу руските петролни гиганти „Лукойл" и „Роснефт" са най-тежкият шамар за Русия от началото на войната в Украйна, каза Владимиров.
„Лукойл" и „Роснефт" добиват около половината суров нефт в Русия и отговарят за две трети от износа. Затова тези санкции имат реален потенциал да блокират финансовите потоци към Кремъл", добави той.
Според експерта след 21 ноември, когато ограниченията влизат напълно в сила, никоя международна банка няма да може да обслужва плащанията на „Лукойл". „Това важи и за българската рафинерия в Бургас - тя е малка част от голямата структура, но няма как САЩ да направят изключение само заради нея", добави Владимиров.
Дори плащанията да се извършват в евро, а не в долари, проблемът остава, тъй като 80-90% от финансовите транзакции в света се изчистват през американската система, поясни той.
„Лукойл" вече е под санкции. Контрагентите на санкционираните дружества имат един месец, в който трябва да прекратят бизнес взаимоотношенията си с тези предприятия. „Вчера имаш индикации в медиите, че една от големите банки, които обслужват „Лукойл" у нас, е заявила, че трябва да се прекратят бизнес взаимоотношенията и да бъдат затворени сметките на компанията в тази финансова институция. Това вероятно ще се случи и с останалите банки. Да, компанията ще търси вратички, ще търси начини да прехвърли средства в такива институции, които са готови да рискуват да попаднат под ударите на вторичните санкции на САЩ, но истината е, че на 21 ноември никоя международна банка няма да обслужи трансфера на средства за закупуване на суров нефт. А рафинерията постоянно купува нефт от цели свят", обясни Владимиров.
Ако не бъдат предприети действия, страната ни рискува да остане без доставки на горива или цените рязко да се повишат.
„На 21 ноември можем да се окажем в ситуация като Сърбия - там рафинерията спря работа, след като ѝ беше отнета дерогацията, и страната живее от стратегическите си запаси", предупреди Владимиров.
България по закон поддържа резерви от три месеца суров нефт, но те не могат да бъдат дългосрочно решение.