Като бивш учредител и първи председател на ПП ГЕРБ днес споделям истината и болката за това, което Бойко Борисов причини на партията през последните години. Така започва разказът във фейсбук профила на един от основателите на ПП ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов. Ето какво казва той:
На 3 декември 2006 г. в зала 1 на НДК 3478 души от цяла България поставихме началото на ГЕРБ. Бях избран за първи председател, защото тогава законът не позволяваше на Борисов – като действащ кмет на София – да заеме партийна ръководна позиция.
Минута преди това той каза пред делегатите:
„Ако някога тази партия се омаскари като останалите, лично аз ще обявя края ѝ.“
Това беше духът на онзи ден – дух на надежда, почтеност и категорично разграничаване от модела на тройната коалиция БСП–НДСВ–ДПС.
ГЕРБ се роди като народна партия – срещу организираната престъпност и корупцията, за съдебни реформи, за европейски ценности, за семейство, възпитание и ред. Това беше записано в програмата и ясно заявено от трибуната в НДК.
Още от първия ден имаше един основен ангажимент:
ГЕРБ няма да повтори грешките и корупционните модели на старите партии.
2006–2009: Изграждането
Като председател до изборите през 2009 г. изграждах партията в тежки условия – без парламентарно представителство и участие във властта. Работехме ежедневно на терен, лице в лице с хората. Посетих по няколко пъти всяко населено място.
Допускахме грешки, но имахме смелост да ги признаем. Това увеличаваше доверието и доказваше, че сме различни.
Представяхме политики заедно с европейски и български експерти от фондация „Ханс Зайдел“, месеци преди изборите през 2009 г. – нещо невиждано за нова партия.
Имаше кауза. Имаше енергия. Имаше справедливост.
В първите парламентарни избори през 2009 г. ГЕРБ получи доверието на над 1 600 000 българи.
До 2019 г. на всеки парламентарен вот ни подкрепяха над 1 100 000 избиратели.
ГЕРБ беше щит срещу натиск и зависимости – особено в чувствителните райони, където хората имаха нужда от сигурност.
През 2013–2014 г. бяхме подложени на репресии от кабинета „Орешарски“, подкрепян от БСП, ДПС и „Атака“.
Тогава казвахме ясно: „Никога с БСП и ДПС.“
Днес Борисов трябва да обясни публично защо през 2017 г. се договори с ДПС за споделяне на управление – зад гърба на собствената си партия и на коалиционните ни партньори.
През 2018 г. станаха ясни списъците с обещани кадри и ангажименти, включително в смесените райони. Когато отказах да ги изпълня и се противопоставих на министър Порожанов, той беше освободен. Но парламентарната група и структурите останаха единни, защото не ги предадох.
Помня и случая с Ягодинската пещера – настояването на ДПС да бъде прехвърлена от БТС към община Борино. Това щеше да отвори корупционен модел. Дадох гласност и спряхме процедурата, одобрена със съгласието на Борисов и подкрепена от министър Кралев и министър Нанков.
Това беше предателство към нашите членове и симпатизанти.
Същото важи и за отношението към успешните кметове – ценени само преди избори, а след това заплашвани, че при слаб резултат „ще имат проблеми“.
След 2020 г.: ГЕРБ вече не е същата партия
Истината е една:
След 2020 г. ГЕРБ вече не е партията, която учредихме.
Много достойни хора си тръгнаха:
д-р Даниела Дариткова, Николай Коцев, Огнян Ценков, Джема Грозданова, Мустафа Таир, Венци Манов, д-р Галя Милева, Владислав Николов, Кирил Котев, Георги Икономов, Мариян Костадинов, Семир Абумелих, Доброслав Димитров, Шукри Халилов, Корнелия Маринова и много други.
Те напуснаха, защото бяха предадени и изтласкани.
На тяхно място се настаниха конформисти без принос, които днес превръщат ГЕРБ в обслужващ персонал – за себе си и за статуквото, в което ДПС и БСП държат ключовите позиции.
Днешните лица на ГЕРБ – Деница Сачева, Даниел Митов, Тома Биков, Георги Харизанов, Рая Назарян, Младен Маринов, Костадин Ангелов, Любен Дилов-син, Мирослав Боршош и други – някога бяха срещу партията, но днес определят посоката ѝ, движени от конформизъм и стремеж към власт.
Начинът, по който се управлява партията, я отдалечи от обещанията от 2006 г.
Учредители и членове – настоящи и бивши – вече търсят алтернатива.
Партия, градена от достойни хора, беше превърната в една от най-мразените.
Борисов ще жертва всички – за собственото си оцеляване.
Времето е разделно!
На тази годишнина трябва да кажем ясно истината:
Борисов предаде идеалите и ценностите от учредителната декларация от 2006 г.
И днес повече от всякога е нужна политическа отговорност.
Ако преодолеете страха и бъдете честни към себе си и към хората около вас, трябва да поискате оставката на Борисов като председател, ако искате ГЕРБ да бъде съхранена и отново приемлива за демократичната общност.
Защото самият той каза на 3 декември 2006 г.:
„Ако някога тази партия се омаскари като останалите, лично аз ще обявя края ѝ.“
Но път има – за свободните хора в партията, които търсят алтернатива.
Зависимите ще служат на статуквото и ще наричат това „ново начало“.
Други – свободните, демократичните, почтените членове и симпатизанти – могат да останат верни на идеалите от 2006 г., като се присъединят към едно разумно и отговорно обединение на демократичната общност.
България има нужда от широко демократично обединение.
Видяхме докъде води управлението на Борисов и постепенното поглъщане на ГЕРБ от ДПС - ново начало.
С болка, но и с уважение към всички, с които създавахме нещо добро, ви поздравявам с годишнината.
От вас зависи промяната в ГЕРБ – не от тези, които харчат вашия авторитет и ви превръщат в средство за своето оцеляване.
Времето е разделно.
И всеки трябва да избере на коя страна на историята застава.
Бъдещето е в нашите деца!
България над всичко!