До 135% надценка за някои основни храни откри Комисията за защита на конкуренцията. Тази най-висока разлика е при минералната вода, но драстични надценки се отчитат и при продукти от първа необходимост.
При прясното мляко - разликата стига до 77% след отстъпките на производителя. В магазините сиренето се продава средно с до 82% по-висока цена спрямо тази, за която се доставя.
Кашкавалът е с надценка до 91% Каймата се оскъпява със 73% от производителя до щанда, а яйцата - с до 89%.
„Оказва се, че КЗК е органът, който може да получи цялата информация. Защото всеки един от останалите държавни органи има някаква част от общата картина. КЗК е институцията, която може да събере всички тези данни на едно място, включително от търговците, и може да я покаже“. Това коментира в „Тази неделя“ заместник-председателят на КЗК Радомир Чолаков.
По думите му в този анализ не става въпрос за спекула.
„Това, което комисията направи в секторния анализ на хранителната верига, всъщност показва една картина на много големи структурни дефицити, които не са започнали днес. Това се дължи, ако щете, още на погрешна приватизация, на стихийна либерализация в началото на Прехода. Стихийната либерализация винаги води след това до стихийна концентрация. И всъщност, истината е, че най-много страда българският производител“, посочи Чолаков.
Според него производителят не получава достатъчно подкрепа от държавата и е оставен на себе си.
„Няма държава в Европейския съюз, която да не подкрепя производителите си. Няма държава, която да не се грижи за местното производство. И няма държава, която да се е докарала до там, както българската държава. Ние в момента, не искам да го казвам, за да не звучи много драматично, но хранителната сигурност не е обезпечена - да го каже любезно. Не произвеждаме достатъчно храна“, коментира той.
„Такива традиционни български отрасли, с които сме се гордели на времето и с които продължаваме по инерция да се гордеем, като животновътството - най-хубавото българско месо, най-хубавото българско мляко, просто вече ги няма, или са дефицит, или да кажем, се произвеждат в много малки количества“, допълни Радомир Чолаков.
„Липсата на коопериране, отварянето разбира се на европейския пазар с много мощните западни концерни, които доставят фирми, поставя българските производители под много силен натиск, външен натиск, включително и вътрешен“, обясни той.
По думите му парите от надценките отиват при търговеца и посредниците по веригата. Той посочи, че са направени определени препоръки, но те са "абстрактно формулирани".
"В западните закони за защита на конкуренцията, там където става дума, че са забранени съгласуваните практики, навсякъде има едно изключение, записано в закона, и то е изключение за селско-стопанския сектор", коментира Чолаков.
Той посочи, че в секторни анализи се открояват някои сфери, в които ще се проследи внимателно дали има господстващо положение.
„Министър-председателят Росен Желязков е разпоредил още тази седмица да се състави работна група от компетентните министерства и другите органи, която по нашите препоръки да започне да действа и да започне да предприема мерки“, обясни още той.
Радомир Чолаков отново отбеляза, че проблемът е започнал още от 90-а година, от приватизацията.