По делото за референдума за еврото, предложен от президента и отхвърлен от тогавашния председател на парламента - Наталия Киселова, Конституционният съд вече е предприел процесуални действия. Конституционния съд работи усилено по въпроса и когато сме готови, ще бъде поставен въпросът за допустимостта на внесеното искане. Това съобщи в студиото на “Още от деня” по БНТ конституционният съдия Орлин Колев.
Той подчерта, че следва да бъде обсъден въпроса за допустимостта на конкретно искане:
“Тоест дали Конституционният съд вече се е произнесъл по същия въпрос или по въпрос, който съдържателно се доближава и могат принципните постановки да бъдат извлечени, от една страна. От друга страна, следва да бъде отчетено и желанието за даване на отговор по конкретния въпрос. Имаме практика в Конституционния съд да отклоняваме подобни искани, когато Конституционният съд се е произнесъл. Но също така по сходни въпроси Конституционният съд пък е допускал тяхното разглеждане. Така че това предстои и то съвсем скоро.”
Трябва да сме наясно с националната законодателна рамка, що се отнася до пряката демокрация или т. нар. референдум, отбеляза конституционният съдия:
“Тоест кои въпроси са допустими на референдуми и кои са изключени от предмета на референдума, от една страна. От друга страна, следва да имаме предвид субектите, които сезират Народното събрание с искане за референдум. От изброените в Закона на за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление само един субект - това е неперсонифициран субект, това е една общност - инициативен комитет, който е събрал подписите на над 400 000 български граждани с избирателни права, които могат да задължат на практика Народното събрание да вземе решение. Всички други субекти, които могат да сезират Народното събрание с искане за произвеждане на референдум, биха могли да отправят само единствено покана или предложение, т.е. да поискат от Народното събрание без да го задължат. В този смисъл следва съответния казус да бъде разгледан най-малкото през тези две направления.”
Орлин Колев беше категоричен, че “референдумът е форма на изява на суверенитета, националния суверенитет, както и изборите, но референдумът като форма на пряка демокрация е поставен в съответствие с определени законодателни рамки и когато суверенитът иска да упражни тези свои права чрез референдум, следва да се съобрази с тези именно ограничения и законодателни рамки”.