Все по-често в България се наблюдават случаи на изключително ранна бременност – при момичета на 12–13 години, което поставя сериозни медицински и социални рискове. Това заяви проф. Асен Николов от СБАЛАГ „Майчин дом“ по време на научната среща по акушерство и гинекология в София.
„Фактът, че едно момиче може да забременее, не означава, че организмът му е достатъчно зрял. Когато деца раждат деца, това крие сериозни рискове както за майката, така и за бебето“, подчерта проф. Николов. По думите му, проблемът е свързан както със социално-битовите условия, така и с липсата на целенасочено образование и превенция.
Наред с ранната бременност, специалистите отчетоха и друга противоположна тенденция – все повече жени отлагат майчинството и срещат трудности при забременяване.
„Проблемът с трудността за забременяване е общоевропейски и не подминава България. От една страна това се дължи на фактори на средата, които увреждат репродуктивното здраве, а от друга – на все по-честото решение за по-късно забременяване“, коментира проф. Николов.
Експертите насочиха вниманието и към един често подценяван фактор – бактериалната вагиноза, която има съществено значение за протичането на бременността и репродуктивното здраве.
„Нарушенията във вагиналния микробиом имат отношение не само към здравето на жената, но и към изхода на бременността. При тези състояния има риск от преждевременно раждане, раждане на деца с ниско тегло, както и от спонтанни аборти“, обясни д-р Силвия Савова от СБАЛАГ „Майчин дом“.
Тя подчерта, че липсата на информираност и късното търсене на медицинска помощ са сред основните причини за усложненията.
„Съветваме пациентките да спазват правилна интимна хигиена и най-вече да търсят навреме лекарска консултация“, допълни д-р Савова.
В рамките на научната дискусия бе поставен акцент върху съвременните терапевтични подходи, като локалната терапия с клиндамицин бе определена като „златен стандарт“ в лечението на бактериална вагиноза.
„От пет години на българския пазар се използва локален вагинален гел, който се прилага лесно и ефективно и подпомага лечението на този проблем“, посочи д-р Савова.
Историята на създаването на този терапевтичен подход е пример за успешен диалог между медицината и фармацевтичния сектор.
„Преди пет години, в разговор с проф. Асен Николов, стана ясно, че липсва удобен механизъм за лечение на бактериална вагиноза. Тогава българският производител „Антибиотик“ – Разград в сътрудничество със „Стинг“ АД създадоха тази формула. Благодарение на този професионален диалог успяхме да предложим решение, което вече помага на стотици жени“, заяви Аделина Любенова, председател на Инициативния комитет на магистър-фармацевтите.
По думите ѝ, именно сътрудничеството между лекари и фармацевтичен сектор води до реални резултати.
„Когато има конструктивен диалог между практиката и бизнеса, можем да създаваме ефективни терапии и решения за пациентите“, допълни тя.
Аделина Любенова акцентира и върху нарастващия проблем с патологичната бременност: „През последните години се сблъскваме с увеличаване на случаите на недоносени деца и усложнени бременности, като една от причините е бактериалната вагиноза.“
В отговор на нуждата от по-добра информираност, бе представена и дигиталната платформа в сайта ikmf.bg – раздел „Интимно здраве“, която събира на едно място надеждна информация и предоставя достъп до специалисти.
Инициативният комитет на магистър-фармацевти и обединението на семейните аптеки „Алианс Сървиз“ подкрепят инициативата като част от своята мисия за повишаване на здравната култура и насърчаване на профилактиката. Организациите застават зад каузи, които поставят пациента в центъра на вниманието и подпомагат достъпа до навременна и качествена здравна грижа.
В рамките на проведения научен форум с участието на столични акушер-гинеколози и фармацевти, именно бактериалната вагиноза беше очертана като един от водещите клинични проблеми в контекста на интимното и репродуктивното здраве. Дискусията постави акцент не само върху медицинските аспекти на състоянието, но и върху необходимостта от по-широк обществен подход, включващ превенция, информираност и ранно насочване към специалист.
Специалистите обсъдиха утвърдените подходи за диагностика и поведение при подобни състояния, като подчертаха, че основното предизвикателство остава не толкова липсата на терапевтични възможности, колкото късното търсене на медицинска помощ и ниската здравна култура. Особено внимание бе отделено на социалната среда и недостатъчното сексуално образование сред подрастващите, което води до неправилни навици, самолечение и повишен риск от усложнения.
В този контекст ясно се открои необходимостта от по-тясно партньорство между лекари и фармацевти. Участниците във форума се обединиха около позицията, че когато медицинската практика идентифицира конкретен проблем, той трябва да бъде решаван чрез конструктивен диалог и съвместни действия. Фармацевтите бяха определени като ключов посредник в процеса на първичен контакт с пациента – с важна роля в информирането, превенцията и насочването към специалист.
По време на дискусиите бе подчертано, че е необходима по-дългосрочна визия, насочена към изграждане на устойчива здравна култура. Участниците заявиха, че усилията трябва да бъдат насочени към създаване на градивна, семейно ориентирана политика, която да поставя акцент върху превенцията, ранната грижа и отговорното отношение към интимното здраве.
В заключение бе изведен интегрираният подход като ключов фактор – съчетание между клинична практика, активна превенция и здравно образование. Само чрез координирани действия между медицинската общност и фармацевтичния сектор може да се постигне по-добър контрол върху инфекциозните и възпалителните заболявания и да се подобри дългосрочното здраве на пациентите.