Преди решителните заседания на парламентарните комисии, споровете около Бюджет 2026 се изострят, а икономистите продължават да се съмняват в неговата стабилност.
В студиото на "Денят ON AIR" членът на Фискалния съвет Любомир Дацов направи критичен анализ на предложения финансов план, като подчерта, че в този си вид документът нарушава основни законови изисквания за бюджетния дефицит.
Според него дефицитът винаги може да бъде моделиран по различен начин, тъй като това е въпрос на политическа воля и управленски избор, но до момента липсват сериозни стъпки в тази посока.
Нарушаване на Закона за публичните финанси и процедурата за свръхдефицит
"В момента внесеният проект за закон на бюджета де факто не отговаря на Закона за публичните финанси", заяви категорично Дацов в ефира на Bulgaria ON AIR.
Той обясни, че България вече се намира в процедура по свръхдефицит, което означава, че Европейската комисия ни налага задължителен фискален път с минимални стойности за свиване на разликата между приходи и разходи с около 0.5% до 0.7% на годишна база.
Според финансиста обаче реалният проблем е много по-дълбок, тъй като страната ни е натрупала твърде висок структурен дефицит.
Рискът от икономическо пречупване през 2028 г.
"Ние имаме 4% структурен дефицит поне по оценките на Европейската комисия, даже и повече в момента", алармира Дацов.
Той посочи, че според изчисленията на Фискалния съвет годините 2026-а и 2027-а ще бъдат едни от най-благоприятните за икономиката ни, но веднага след това се очаква пречупване на цикъла и навлизане в лека криза през 2028 г.
Финансистът предупреди, че ако дотогава държавата не постигне равновесна фискална точка, при евентуална криза бюджетът ще бъде подложен на непосилен натиск за социално подпомагане.
Капиталова програма без реално покритие от работна ръка
Особено критичен беше Дацов към заложената капиталова програма, която надхвърля 9 милиарда лева.
Той припомни, че исторически държавата редовно отчита около 40% неизпълнение на планираните инвестиции поради реални физически ограничения на пазара и липса на работна ръка.
По негови изчисления, за да се реализира подобен обем от проекти, на строителния сектор ще са му нужни двойно повече работници, отколкото са налични в момента.
"За да бъде свършено това, трябва да има два пъти повече физически работници. Има условности - част от тези милиарди отиват за батерии в частния сектор, което не е пряко свързано с държавно строителство", коментира Дацов.
Той изрази и сериозно съмнение относно твърденията на управляващите за заварени неразплатени минали задължения в размер на близо един милиард лева, като посочи, че подобни твърдения често се използват за политически цели.
"Аз малко се съмнявам, че толкова средства не са били разплатени, и то тенденциозно. Тази игра сме я гледали много пъти във времето и като минат няколко месеца, почти винаги се оказва нещо друго и не толкова страшно,“ допълни финансистът.
Според него най-доброто решение в този случай е спорните средства да бъдат отделени в резервен фонд под условие, вместо да стоят в общата сметка на бюджета.
Административен капацитет: Счетоводители вместо икономисти
В края на анализа си Любомир Дацов обърна внимание на липсата на административен капацитет в министерствата, където бюджетните дирекции работят по-скоро като счетоводители, а не като икономисти, които да изчисляват ефективността на разходите.
Това, по думите му, пречи на правенето на реални реформи в сектори като здравеопазването и образованието, където продължават да изтичат милиарди обществени средства без видим резултат.
"В средносрочната бюджетна рамка изобщо не е планирано дефицитът да влезе в някакви норми", заключи Дацов, като подчерта, че без ясна управленска визия и конкретни стъпки за реформи, бюджетът за следващата година няма да успее да реши натрупаните структурни проблеми в държавните финанси.