Народното събрание прие на първо четене законопроектите за бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.. План-сметките бяха гласувани успешно в пленарната зала благодарение на подкрепата от „Прогресивна България“ и ДПС, докато формациите на ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ гласуваха „против“. Дебатите продължиха часове и се превърнаха в арена на остри икономически и политически обвинения между управляващото мнозинство и опозицията.
Основни макроикономически параметри в план-сметките
Двата сектора отбелязват значителен ръст в разходната си част, задвижван от инфлационни индексации и повишаване на доходите.
Бюджет на ДОО (Пенсии и социални плащания)
Общ обем на разходите: 15,2 милиарда евро, като от тях 13,5 милиарда евро са заделени изрично за изплащане на пенсии. Индексация на пенсиите: Предвижда се увеличение от 7,8% по класическото „швейцарско правило“. Нови нива на пенсиите: Минималната пенсия за осигурителен стаж става 347 евро, средната достига 543 евро, а максималната – 1738 евро. Осигурителни прагове: Минималният осигурителен доход се вдига на 620 евро, а максималният осигурителен праг нараства на 2300 евро. Държавни служители: Въвежда се изискване чиновниците да заплащат сами 20% от своите осигурителни вноски, а държавата като работодател ще поема останалите 80%.Бюджет на НЗОК (Здравеопазване)
Общ бюджет: Достига рекордните 5,256 милиарда евро, което представлява ръст от 8,5% (или 412,3 млн. евро повече) спрямо 2025 г.. Здравна вноска: Размерът се запазва на 8%. Перо „Болнична помощ“: Направлението ще разполага с 2,342 милиарда евро. Разделяне на лекарствата: За първи път лекарствените продукти се обособяват в два самостоятелни бюджета – един за оригинални продукти и втори за генерични лекарства.Позиции и коментари на политическите сили
Сблъсъкът в залата се концентрира около увеличението на максималния осигурителен доход и тежестта върху бизнеса.
Министърът на труда Наталия Ефремова защити разчетите, като обяви, че те гарантират изцяло социалните права на гражданите. Тя подчерта, че за по-сериозно увеличение на плащанията за майки и безработни би се наложило незабавно вдигане на данъци, което кабинетът не подкрепя. Милен Трифонов („Прогресивна България“) посочи, че постепенното вдигане на минималните осигурителни прагове е легитимен и анализиран инструмент за реална борба с укриването на доходи. Левент Али Апти (ДПС) аргументира подкрепата на своята парламентарна група с необходимостта от възстановяване на устойчивостта на публичните финанси на фона на стартираната срещу страната европейска процедура по свръхдефицит. Деница Сачева (ГЕРБ-СДС) остро разкритикува текстовете с аргумента, че бюджетът наказва светлата икономика за сметка на сивия сектор и натоварва допълнително изрядните техници и машинни оператори. Колегата ѝ Владислав Горанов определи прехвърлянето на осигурителната тежест към държавните служители като фискална грешка. Мартин Димитров („Демократична България“) упрекна вносителите, че променят осигурителните прагове без предварителна оценка на въздействието и рискуват разрастване на сивата икономика в по-бедните региони. Анна Бодакова (ДБ) допълни, че средната класа бива използвана като „банкомат“. Георги Георгиев („Възраждане“) обвини управляващите, че „удрят най-бедните, майките и безработните“, като лишават новите пенсионери от исторически натрупани добавки. Асен Василев („Продължаваме промяната“) критикува факта, че минималната пенсия остава под официалната линия на бедност, което обрича изрядни граждани на недоимък.Експертен анализ и позиции на бизнеса
Финансовите експерти и представителите на работодателските организации изразиха дълбоки резерви към устойчивостта на парите за здраве и пенсии.
Любомир Дацов (Фискален съвет) коментира критично, че 20 години по-късно осигурителната система остава недовършена, а разходите нарастват устойчиво, докато ефективността им намалява. Той напомни, че бюджетът не съдържа реформи и разчита прекомерно на трансфери от държавната хазна. Цветелина Спиридонова (КРИБ) обърна внимание на разминаванията в разходната част на бюджета, които оказват натиск върху бизнеса още преди вдигането на максималния осигурителен доход. Атанас Кацарчев (КТ „Подкрепа“) отбеляза от страна на синдикатите, че досегашният здравен модел тип „пари-пациент“ определено не сработва добре и настоява за промяна във финансирането. Петър Чобанов (подуправител на БНБ) предупреди, че икономическият модел, базиран единствено на потребление, е неустойчив без структурни реформи.Какво предстои?
По предложение на управляващото мнозинство депутатите намалиха срока за предложения между първо и второ четене на само 5 дни. През този период политическите сили се занесоха да внесат съществени корекции в текстовете, преди законите да влязат за окончателно приемане в пленарната зала.