Екстрадицията на бившия шеф на Българската банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев отново поставя на дневен ред въпросите за политическото влияние и отпускането на кредити за стотици милиони евро. Според анализ на финансовите журналисти Стефан Антонов и Петър Илиев в ефира на телевизия NOVA, случаят повдига сериозни съмнения за системни нарушения, лоши бизнес решения и съсредоточаване на публичен ресурс в ограничен кръг икономически групировки.
Мавродиев е обвиняем за отпускането на заем от близо 76,6 милиона евро, свързан с бизнесмена Румен Гайтански. Разследването срещу задържания в Белград бивш банкер повдига дебата за реалната роля на държавната банка и за това доколко е възможно да се потърси наказателна отговорност за източването ѝ.
Според Петър Илиев два от най-известните проблемни кредита по времето на Мавродиев илюстрират модела на работа в банката. Единият е за дружеството „Свети Георги“, създадено за събиране на вземания, което през 2019 година получава финансиране от около 38,3 милиона евро. "Макар кредитът да е определян като проблемен, той продължава да се обслужва, макар и трудно", посочва журналистът.
Значително по-големият заем е отпуснат на компанията „Роудуей Кънстракшън“ за придобиването на „Пътстройинженеринг“ – дружество, свързвано с Румен Гайтански. Илиев обяснява, че кредитът е имал обезпечение, но със спорна стойност. Впоследствие се оказва, че реалната цена на активите е многократно по-ниска от отпуснатото финансиране, заради което кредитът е провизиран и отчетен като загуба от банката.
В студиото на предаването "Здравей, България" Стефан Антонов сравнява схемата с моделите, познати от казуса с КТБ. Той уточнява, че основен актив на придобиваното дружество е била концесия, която после е прехвърлена, оставяйки обезпечението на практика без реално покритие. "Заемът е бил конструиран така, че две години да не се появят формални признаци на проблем, тъй като е включвал гратисен период за погасяване", допълва Антонов.
Журналистите обсъждат и безпрецедентната концентрация на средства. Още преди 2013 година около 75% от директните кредити са били насочени към едва 20 икономически групи, а през 2017 година този дял е достигнал 99%. "Банката е разполагала със значителна ликвидност и е имала задача не само да подпомага малкия бизнес, но и стратегически отрасли на икономиката", отбелязва Антонов. Той обаче признава, че около тези процеси неизменно е имало съмнения за политическо влияние.
Относно политическите кредити, Петър Илиев ги дефинира като заеми за компании, свързани с влиятелни фигури, независимо дали средствата са за реална стопанска дейност. Според двамата анализатори, управлението на ББР винаги е било тясно обвързано с решения на изпълнителната власт, тъй като държавата е неин принципал.
Във връзка с наказателното производство, Илиев подчертава, че доказването на длъжностно присвояване изисква прокуратурата да установи конкретно лично облагодетелстване. От своя страна Антонов призовава за по-широк поглед върху институцията: "По-важно би било да се анализират всички големи необслужвани кредити в историята на ББР, условията при които са били отпуснати, както и лицата, участвали в одобряването им".
Стоян Мавродиев беше задържан на 4 юни в Белград след дълго международно издирване. Разследването сочи, че част от средствата от проблемния кредит за близо 76,6 милиона евро са отишли за изплащане на дивиденти, а друга – за покриване на задължения на дружества около ТЕЦ „Варна“. В момента българските власти подготвят процедурата по екстрадирането му от Сърбия.