Със 7 месеца закъснение България най-после ще има редовен бюджет от 1 август. Днес в „Държавен вестник“ се обнародват бюджетите на ДОО и Здравната каса, а до края на седмицата се очаква да бъде публикуван и основният финансов закон.
Управляващите го нарекоха „наследен бюджет“ и „фактурата от кьор софрата“, но едновременно с това заявиха, че са проявили смелост да покажат истинското състояние на публичните финанси.
Управителят на БНБ предупреди, че тази план-сметка не обръща, а задълбочава негативната тенденция.
„Няма да давам дефиниции за бюджета – това политиците могат да си го позволяват. По-скоро разчитам на това да се анализират числата в бюджета, както и политиките, които се задават чрез актуализираната средносрочна бюджетна прогноза. Именно там съществуват, или поне би трябвало да съществуват, политиките, които едно правителство възнамерява да реализира. Бих искал да анализираме процентните изменения, съотношенията и тенденциите спрямо предходните години, както и спрямо показателите, заложени именно в тази средносрочна бюджетна прогноза“.
Това коментира в „Тази сутрин“ Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ.
„Моите изводи са, че не може и не бива да се задава макрорамка, която правителството в държавния бюджет възнамерява да не изменя през 2027 г., когато се приема следващият бюджет, за следващия бюджет от три години“, посочи той.
По думите му това е базисен, фундаментален проблем, защото в тази макрорамка са заложени основните икономически и финансови показатели, върху които стъпват развитието на икономиката, приходната част на бюджета и разходната част на бюджета.
„Когато имаме динамика, изразена от геополитическа нестабилност, вътрешно повишаване на потреблението и все още недотам охлаждане на кредитния пазар в България, се получава така, че промените в тези показатели не се отчитат своевременно. Тоест динамиката да не бъде отчетена – а това пряко дава отражение върху приходната и разходната част“, коментира Каримански.
„Например, в макроикономическата прогноза за периода 2026–2028 година в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза е планирано съответно инфлацията за 2026 година по хармонизирания индекс на потребителските цени да бъде 4,3%. Българската народна банка излезе с прогноза, че тази инфлация на средносрочна база за годината ще бъде около 5%, което означава разлика от 0,7%. Обикновено прогнозите на БНБ са много по-близки до реалните“, коментира Каримански.
„Най-вероятно правителството стъпва на пролетната макроикономическа прогноза и не я ревизира. Тоест би трябвало към есента, която сега идва, да може да се направи нова макроикономическа прогноза за бюджет 2027“, обясни той.
„Именно затова казвам, че фундаментално ме притеснява този член в бюджета, в текстовата част преди преходните и заключителните разпоредби, че правителството не възнамерява да излиза с нова актуализирана средносрочна бюджетна прогноза, когато се изготвя бюджетът за 2027 година“, коментира експертът.