Липсата на публична информация около предстоящото предаване на 48 църковни артефакта на Гърция в замяна на тленните останки на цар Самуил буди сериозни притеснения в академичната общност. Според доц. Венцислав Каравълчев от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, манастирите, от които произхождат въпросните ценности, имат дълбоки исторически връзки с българската култура и не могат да бъдат автоматично определяни като гръцки, съобщават от БГНЕС.
Историческият контекст на манастиритеДоговорката предвижда България да върне предмети от манастирите „Панагия Икосифиниса“ на планината Пангей и „Свети Йоан Предтеча“ в Серес, както и от Светата митрополия на Серес и Нигрита. Според доц. Каравълчев обаче, пренасянето на съвременни национални категории към Средновековието е исторически некоректно.
„В никакъв случай не могат да бъдат определени като гръцки. Просто няма Гърция по времето, когато двата манастира възникват“, категоричен е преподавателят, подчертавайки, че съвременното понятие за Гърция съществува едва от XIX век.
Той уточнява, че макар артефактите да са повлияни от византийската културна среда, това не означава, че имат национален гръцки произход. За манастира „Свети Йоан Предтеча“ експертът посочва, че иконостасът и голяма част от иконите в съвременния му вид са създадени от българи от околните села.
Българско влияние и дарителиИсторическите връзки с българската духовна традиция се доказват и чрез запазени документи. Доц. Каравълчев припомня наличието на дарствена грамота от цар Иван Шишман, а местните предания свързват светата обител с ученици на свети Иван Рилски, както и с присъствието на свети Ромил Видински и свети Теодосий Търновски.
Сложен исторически пласт обхваща и манастира „Панагия Икосифиниса“.
„Името Икосифиниса е от славянското, няма как да е друго, освен българско - от „кошиница“ или „кошница“, обяснява историкът, допълвайки, че самата обител е разположена в планинска падина, която визуално наподобява кошница.
Тайната около 48-те предметаВъпреки че теологът признава огромното символно значение на връщането на останките на „великия български владетел“ цар Самуил в София, той критикува липсата на прозрачност относно цената на това завръщане.
„На мен това, което ми прави впечатление и което според мен е обидно за българската общественост, е да се скриват параметрите на това, което се случва“, заявява доц. Каравълчев пред БГНЕС.
Към момента не е ясно дали сред 48-те предмета има ръкописи, чудотворни икони, църковна утвар или мощи на светци, нито е представен публичен опис.
„Имаме и много ръкописи. Ще връщаме ли ръкописи? Няма ли да връщаме? Как ще се случи? Това е пълна тайна“, пита реторично той и добавя, че за академичната общност е недопустимо подобна информация да се укрива умишлено.
В края на разговора ученият обобщава риска от липсата на конкретика: „48 предмета. Какви са те? Могат да бъдат 48 диаманта „Кох-и-Нор“, могат да бъдат 48 стъклени мъниста или пластмасови мъниста. Има разлика.“