В Търново на 8 ноември 1204 г. се състои церемонията, с която цар Калоян получава корона, скиптър и знаме от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий III. Папският представител го благославя и го провъзгласява за крал – титлата rex, използвана в латинската кореспонденция.
Събитието е резултат от продължили няколко години преговори между българския владетел и Римската църква. Калоян търси международно признание за възстановената българска държава, както и по-висок статут за своята църква. В същото време папа Инокентий III се стреми да разшири влиянието на Рим на Балканите.
Ден по-рано Василий е обявен за примас
На 7 ноември 1204 г. кардинал Лъв посвещава търновския архиепископ Василий за примас на Българската църква. На следващия ден е извършена коронацията на Калоян. Последователността на двете церемонии показва, че политическото споразумение с Рим засяга едновременно владетелската власт и църковната организация.
Според писмото на архиепископ Василий до папата кардинал Лъв „короняса и благослови цар Калоян, господар на всички българи и власи“, поставил корона на главата му и връчил скиптър. В свое писмо Калоян описва получения знак на властта с думите: „постави я на главата на моето царство и в ръцете ми даде скиптър и знаме“.
Крал по папската формула, цар в българската традиция
Разминаването в титулатурата не е случайно. Римската църква дава на Калоян титлата крал, тъй като в западната политическа система императорското достойнство е свързано с върховенството на един император. Българският владетел обаче продължава да се представя като цар и император в кореспонденцията си.
Така коронацията изпълнява основната цел на Калоян – да бъде признат като законен владетел и наследник на българските владетели от Първото българско царство. Въпреки формулата „крал“ той не се отказва от претенцията си за царско достойнство. Папата също избягва открит спор по въпроса, защото за Рим е важно България да остане в орбитата на постигнатото църковно споразумение.
Церемонията в Търново се провежда само няколко месеца след превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход и създаването на Латинската империя. В новата политическа обстановка връзката с Рим дава на Калоян допълнителен дипломатически инструмент. Само година по-късно българската армия нанася тежко поражение на латинците при Одрин, а император Балдуин I е пленен.
Източници: bta.bg, old-news.bnr.bg, uni-vt.bg