М. иска да остане анонимна. Свърза се с ФАКТИ с желанието да предупреди читателите ни и да насочи вниманието им към това, че има нова измама, за която трябва да внимават. М. рисува с акрил върху платна и продава картините си по интернет. Има обяви в различни сайтове и в социалните мрежи. Обикновено любителите на картините ѝ се свързват с нея по телефон или чат, уговарят се, а тя изпраща картината по куриер.
Преди няколко дни обаче потенциален клиент на М. се свърза с нея по страничнo междуплатформено и криптирано мобилно приложение за изпращане на съобщения, което е свързано с телефонния ѝ номер. Желае да купи картина от нея и картината да бъде изпратена от София до Пловдив. Платното е с цена 120 лева – рисувана е с темперни бои и има рамка, става въпрос за голяма картина.
„Интересно беше по какъв начин ми писа, защото досега хората ми пишат или директно в чата на дадения сайт, или ми звънят по телефона. Те – предполагаемо е жена, може и преспокойно да е мъж, ми писа в друг чат, в който виждаш само номера“, разказа М.
М. и потенциалния ѝ клиент, който се представя за жена, започват да уговарят продажбата на картината: „Писа ми, че е заинтересована от картината ми, прати ми линк към коя картина точно, пита ме кога е нарисувана и каза, че ще говори с мъжа си за покупката и ще ми пише пак. Писа ми отново след три дни, като ми каза: „Страхотно! Правите ли доставки с куриер?“. Казах ѝ, че може да си избере куриер и доставката се поема от купувача“.
След като клиентът потвърждава, че ще купи картината, изявява желание да я получи по конкретен куриер и предлага да я плати предварително. „Жената или мъжа реагира много бързо и ми прати линк към сайт“, каза М. След това М. получава описание на това, което трябва да направи. „Купувачът“ казва, че линкът води към определена услуга на куриерска фирма, като обяснява, че по този начин М. ще може да предостави своите банкови данни и директно да получи парите си, още преди да изпрати картината. Преди да въведе данните е нужно да потвърди това ли е стоката, обяснява „купувачът“. Предполага се, че след като въведе данните си и автоматично получи сумата за картината по сметката си, куриер на фирмата ще се свърже с нея, за да вземе картината от нейния адрес и да я предаде за доставка в Пловдив.
Още в началото на комуникацията обаче М. подхожда със скептицизъм. Червената лампичка светва още когато получава съобщение в тази външна комуникационна апликация, а не в чатовете, които различните сайтове и мрежи поддържат. Човекът, който ѝ пише пък няма собствена профилна снимка, а снимка на актриса. Когато получава хипервръзката към предложената от клиента „услуга на куриерска фирма“, сайтът на пръв поглед изглежда наред. М. казва, че дори изглеждал много правдоподобно – като истинска бланка на куриерската фирма, имало го логото на фирмата, нейните данни като данни на изпращач, данните на жената, която купувала картината ѝ. Не била чувала за въпросната услуга преди, но звучала логично и си помислила, че този начин на предварително картово плащане и вземане на пратката от куриера вероятно е нова услуга, свързана с коронавируса, тъй като предполага по-малко контакти между хората.
Усъмнила се обаче, когато „купувачът“ на картината казал, че доставката ще бъде с преглед и тест. „Обикновено правиш преглед и тест преди да платиш нещо, за да можеш да видиш дали това е нещото, което си поръчал и дали то е в добро състояние“, каза тя.
Следващата стъпка в сайта, който М. получила от своя предполагам клиент, била да потвърди данните. Когато натиснала копчето „Потвърди“, сайтът я препратил към въвеждане на данни за сметка. Не изискали обаче IBAN, към който да бъде преведена сумата, а номер на карта, трицифрения код за валидиране на карта от гърба на самата карта, датата на валидност на картата– данните, които въвеждаме, когато ние купуваме нещо по интернет, и дори салдо по сметката. Тук вече М. разбрала, че става дума за измама - първо, защото изискали данните, които са нужни, когато ние плащаме за продукт и второ, защото изискали салдо.
„Първо започнах да набирам цифрите, но тогава си казах: „Чакай, аз не поръчвам, аз продавам. Хората поръчват, защо аз да трябва да им давам всичките мои данни, за да ми преведат парите?“. Другото нещо, което най-вече ме усъмни беше, че ми искаха салдото на картата. Това е колко пари имам в картата. Аз знам от банкери, че това нещо никога, никъде, на никого не се казва. Това е нещо строго конфиденциално и по никакъв начин не могат да ти го искат. Тогава се свързах с мой близък, който е банкер, и попитах възможно ли е да ми искат салдо. Той каза: „Не, не, това са измамници, недей“, разказа М.
За щастие М. не въвежда данните си. Решава обаче да каже на „купувача“ на картината, че е попълнила данните, но системата изисква от нея някакъв код. „Тогава жената ми отговори: „Получих SMS, че сте въвели грешен код. Опитайте отново“. Засмях се и си казах: „Как ти ще получиш SMS, като куриерската фирма трябва да получи SMS?“. Съвсем никаква логика“, каза М. Отделно от това, разбира се, е и фактът, че тя не попълнила никакъв код, камо ли грешен.
Изведнъж комуникацията им прекъсва. М. предполага, че човекът, който се е опитал да я измами, е разбрал, че тя знае за намеренията му. „Купувачът“ спира да пише, тя от своя страна – също. М. не смята да се обръща към полицията, защото знае, че данните, които „купувачът“ на картината ѝ е предоставил, са грешни. Иска обаче да предупреди хората. „Искам хората да научат, че има някакъв нов тип измама и да внимават. Това нещо, което можеше да се случи е много страшно – първо да източат картата, след това да изнамерят някакви данни за това какво си плащал, а така да намерят и ЕГН, и други данни“, каза тя.