ГЕРБ запазва лидерската си позиция с 21 %, но търпи сериозни имиджови щети в резултат на данните, изнасяни почти ежедневно от служебното правителство. ГЕРБ избра защитна стратегия, която от една страна сплотява твърдия електорат на партията, но от друга страна кара част от нейните привърженици да се разколебават и да се насочват към други политически проекти.
Това показват резултатите от социологическото проучване на агенция "Спектър".
В периода 5-10 юни 2021 г. беше проведено експресно социологическо проучване за регистриране на нагласите в началото на първата седмица на официалната предизборна кампания за предстоящия български парламент.
На основата на получените данни, могат да се откроят следните основни тенденции и характеристики на старта на кампанията.
Медийните изяви на Бойко Борисов се ограничават единствено до срещите с младежките структури на партията, а неговите заместници не успяват да достигнат с посланията си до хората. В последния месец особено активните мероприятия на служебния кабинет по репутацията на бившия премиер носят своите негативи. Ако тази тенденция продължи, има вероятност ГЕРБ да загубят символичната битка за първото място.
От друга страна ИТН засега се ползва с доверието на 19,40% от българските избиратели. Разликата с основния им конкурент ГЕРБ може да бъде стопена само при продължаваща криза при Борисов. Интересно е да бъде отбелязано, че не се наблюдава отлив на гласове от ИТН в следствие на декларирания отказ от страна на Слави Трифонов да бъде депутат. Това се дължи на факта, че неговите симпатизанти не смятат професията депутат за особено престижна. Дори със своя отказ от депутатското място, шоуменът повиши положителното отношение към себе си. Има сериозна възможност партията да обедини основните искания на протестите, което да доведе до възможност нерешилите за кого да гласуват да гласуват за ИТН в последния момент. При такава хипотеза ИТН ще изпревари ГЕРБ.
БСП към момента се ползва с доверието на 14,10% от респондентите. Партията на Нинова, изпитва сериозни затруднения да атакува върха. На първо място това се дължи на скандалите, свързани с номинацията на депутатските листи. На второ място е сериозната конкуренция в лицето на Жан Виденов, който много бързо се настани в крайното ляво на политическия терен. Тези гласове до момента отиваха при БСП. Има вероятност за отлив на симпатизанти към столетницата. Дали Нинова ще успее да набере скорост до края на кампанията е една от големите въпросителни.
Демократична България диша във врата на БСП. Със своите 11,50% формацията, водена от Христо Иванов, има сериозни шансове да измести столетницата от третото място. Сериозното присъствие в политическия живот носи солиден успех на дясното движение. Ключов за растежа им се очертава въпроса дали ДБ може да направи силен резултат освен в столицата, в някои от другите големи градове.
ДПС със своите 10,30% се очертава, като четвърта или пета политическа сила на тези избори. Партията е в добра кондиция. Допълнителен стимул за нейните привърженици е улеснената възможност за гласуване в чужбина. След посещението на Карадайъ при Ердоган се очертава и силен резултат в Турция и сред българските турци, работещи в Европа.
Освен БСП, ГЕРБ, ИТН, ДБ и ДПС, които несъмнено ще имат свое представителство в новия български парламент, своите шансове имат и Българските патриоти (ВМРО, Воля, НФСБ) и “Изправи се. Мутри вън”. И двете формации влизат в кампанията с доверие от 4,80%. От една страна партията на Мая Манолова има основна заслуга за поддържането на анти-ГЕРБ реторика в публичното пространство. От друга страна решението на Каракачанов, Симеонов и Марешки да не участват в депутатските листи носи своите дивиденти. Загатването пред обществото, че няма да се коалират с ГЕРБ след изборите, също носи позитиви за тях.
Под чертата в началото на кампанията са Възраждане с 2,80%, и партията на Жан Виденов с 1,5%.
Интересни са обществените настроения, свързани със задължителното гласуване с машина на 11 юли в секциите над 300 избиратели. Данните показват, че всеки трети не одобрява машинното гласуване. Одобрение към този начин на гласуване споделят 27,40%. Много е висок броят на заявилите, че не могат да преценят – 41,10%.
На този етап колебаещите се да гласуват са по малко от изборите на 4-ти април. Само 9,20% споделят, че не са решили за кого ще гласуват. Хората, които категорично няма да гласуват са 36,70%. Към настоящия момент 49,20% са твърдо решени да отидат до изборните урни. Съвсем реално може да се повтори избирателната активност от предходните избори, въпреки опасенията, че сезона на отпуските ще повлияе негативното на българския избирател. На тези избори гражданите са по-категорични в своите предпочитания.
Основна причина, която мотивира респондентите да вземат такова решение е избистрянето на политическите послания на партиите на протеста, както и на основните системните партии. Залогът е много голям за всички политически играчи. За това е важна ролята на посланията, които ще представят политиците на избирателите: градивни идеи и решения или ще се насочат към повече скандали и негативизъм, отколкото върху съдържателни дебати и реални послания към избирателите, коментират от "Спектър".
_______
Информация по чл. 205 от Изборния кодекс:
Проучването е осъществено от Изследователски център „Спектър“ с ръководител Петко Петков, доктор по социология, в рамките на самостоятелна изследователска програма, финансирана със собствени средства.
Паспорт на проучването:
Извадка: Извадка на пълнолетното население (18+) с размер 731 лица от цялата страна.
Метод на събиране на информацията: CATI, Максимално допустим размер на стохастичната грешка при 50% дялове и 95% гаранционна вероятност – 3,10%.
Период на проучването: 5-10 юни 2021 г.
Дата на първа публикация: 11 юни 2021 г. - фейсбук страница на ИЦ „Спектър“
Изследователски център „Спектър“ носи отговорност за данните и техния анализ във вида, в който са оповестени от нас публично, но не и за превратни, манипулативни или избирателни интерпретации от други лица и организации.