Трудно ми е да кажа защо точно сега започва атака срещу Христо Грозев, каза пред "Марица" Тихомир Безлов..
Според него, шефът на руската Служба външно разузнаване Сергей Наришкин цитира сравнително стара история. Става въпрос за бивши служители на украинските спецслужби, организирани в своеобразна частна формация, опитваща се след началото на войната да привлече руски пилоти да бягат към Украйна и на запад със самолетите си. Всъщност Грозев прави заснемане на тази „операция“. Тя е неуспешна като цяло и не ми се вижда основание за обвинение срещу българския разследващ журналист.
Безлов е на мнение, че руснаците биха могли да изберат друго - има много повече проблемно поведение на Грозев от гледна точка на закона. Например големи западни издания не искаха да работят с него преди войната, защото той плаща на високопоставени руски бюрократи, за да получи достъп до секретни бази данни. По време на война обаче всякакви методи са позволени, но от гледна точка на Русия това е грубо нарушаване на закона.
"Това, с което организацията Bellingcat наистина нанася големи щети на руснаците е достъпът до тези деликатни бази данни. Впечатляващо беше как организацията намери информация за извършителите на опита за отравяне на бившия руски шпионин Сергей Скрипал в Солзбъри, за извършителите на опита за отравяне на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Оттам дойдоха основанията да се твърди, че двете групи офицери от ГРУ по двата случая са били едни и същи", каза анализаторът.
Според него, дали Грозев може да пострада – зависи от взетите за сигурността му мерки. Руските служби са ефективни в операция като тази срещу бившия служител на КГБ Александър Литвиненко, но войната в Украйна показа, че оперативните възможности на тези служби са надценени.
"Много са далече от звездните времена на знаменития Ким Филби, от разкриването на ядрените проекти на САЩ чрез вербуване на западни физици. Очевидно днешните руски спецслужби имат сериозни проблеми с финансирането на спецоперациите си. Неслучайно троловете с бюджет в Източна Европа, включително България, рязко намалиха активността си – вероятно поради недостатъчни бюджети", каза още Безлов.
Той е категоричен, че въпреки постиженията на Грозев не бива да го превръщаме в светец, той си има проблемите. Преди време искаше да купува „24 часа“ и „Труд“ с група, която се оказа доста спорна. Включително самите руснаци коментираха влиянието си върху него – той е работил в Ленинград, изкупувал е радиостанции, познава много хора от кръга на Путин, с които си правят услуги.
"Смятам, че самият Путин наистина е забелязал Грозев, още по времето на Петербургския му период. Но може руснаците да са били уязвени и от операция, свързана с българския журналист, за която не знаем. Едно от нещата, за които с известно основание подозират Грозев, е това, че неговата структура е добър инструмент за чуждите служби. Ако те искат да изпуснат някаква информация, ползват и Bellingcat. Тя се финансира и от частни фондации. Впрочем ресурсите за финансиране на подобни интелигентни образувания, които правят професионални анализи на отворени данни, в западния свят са огромни. Това прави тази организация достатъчно силна, за да подбира донорите си. Това е основната разлика с една българска медиа", казва още експертът по сигурността.