На 21 май 1922 г. пред дома му в центъра на София е убит Александър Греков, председател на Народния сговор и директор на в. "Слово". Той е роден в София на 5 декември 1884 г. и е син на Димитър Греков. Завършва право в Париж и се отдава на дипломатическа дейност, припомня "Фокус".
След приключването на Междусъюзническата война 1913 г. е включен в състава на българската делегация, която води преговорите в Цариград за подписване на мирен договор между България и Турция. След началото на Първата световна война 1914–1918 г. Греков оглавява Българската легация в Париж, а по-късно в Стокхолм.
След подписването на Солунското примирие 1918 г. той е български дипломатически представител в Берн. През 1919 г. е изпратен като комисар към щаба на междусъюзническото управление в Западна Тракия.
Поради несъгласие с политиката на БЗНС си подава оставката през 1920 г. и насочва вниманието си към журналистическата и обществената дейност. През 1921 г. е един от създателите на Народния сговор. В организацията влизат безпартийни дейци и запасни офицери, които са против управлението на БЗНС и левите сили.
Ролята на централно ръководство играе Софийският комитет, начело на който застава Греков. В края на 1921 г. и началото на 1922 г. се учредяват местни групи и в редица други градове на страната, в които има военни гарнизони. Официалното оповестяване на организацията става на 15 март 1922 г., а на 10 април започва да излиза и печатният и орган – в. "Слово".
Изобщо доста любопитно е отношението на премиера от БЗНС Александър Стамболийски към журналистите. През въпросната 1922 г. са водени съдебни дела срещу над 100 журналисти, припомня в. "Десант".
Бездействието на следствието продължава да е отчайващо. Изведнъж ни в клин, ни в ръкав цяла София осъмва на 11 юни облепена под път и над път с "Анархист", нелегален вестник - орган на анархистите комунисти в България. В него се обяснява, че Греков бил убит, защото бил начело на някакво сдружение на тютюневите експортьори, което експлоатирало жестоко работниците. Това веднага се подема от правителствените "Земеделско знаме" и "Победа".
В историята се намесва и изданието на БКП "Народна армия", което уточнява, че идеята е да се сложи на преврата конституционна маска, а министър-председател е трябвало да бъде Александър Греков.
Статията на Александър Греков "Анархията" всъщност разобличава управлението на Стамболийски като възможност на министри и други ръководни дейци на Земеделския съюз да наложат една корупционна система, каквато никога не е съществувала в България. Само един пример: след като правителството на заседание взема решение за вдигане на цената на газта, един от министрите с подставени лица светкавично изкупува кажи-речи цялата налична газ в царството, за да я препродаде след това на новата цена.
Убийството на Александър Греков ще бъде приписано на анархистите. Това официално ще стане след месец и половина, когато ще бъдат убити Пано Чуклев, директор на "Ориент табак," и Иван Иванов, главен директор на Софийския затвор. В редакцията на в. "Утро" ще се получи писмо, в което анархисти ще поемат отговорността за убийствата. Името на Чуклев ще се свърже с това на Греков.
След убийството на Александър Греков през май 1922 г. на негово място е издигнат проф. Александър Цанков. Заедно с Военния съюз Народният сговор участва в подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и поема управлението на страната до 21 юни 1931 г.