Той днес посети астрономическата обсерватория на връх Рожен за откриването на новия роботизиран 1,5-метров телескоп с кула и купол. Той преряза лентата на съоръжението заедно с акад. Юлиян Ревалски - председател на Българската академия на науките, проф. Евгени Семков - директор на Института по астрономия, и министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков.
От изявлението на министъра стана ясно, че в последните години в обсерваторията МОН е инвестирало над 6,8 млн. лв. по Националната карта за научна инфраструктура. Годишно тя се посещава от около 4000 ученика. „Една трета от всички посетителите са деца и ученици и това е изключително радостно, защото досегът до науката, до телескопа, близостта до звездите оттук ги е мотивирала и сигурно това ще са бъдещите физици, астрономи, а защо не и астронавти на България. В новата национална програма "Образователни маршрути" обсерваторията на Рожен е включена като един от важните обекти, в който децата могат да проведат своите извънкласни дейности, уроци по различни предмети, свързани с природните науки и така отново да се докоснат до науката и до звездите“, допълни Цоков.
Ето и останалите ни въпроси, на които министър-председателят отговори:
Г-н Денков, смятате ли, че скоро ще дойде време бюджетът за наука да е толкова висок процент, какъвто е нужен, за да се развива достатъчно добре науката в България и вашите колеги учени да са удовлетворени от работата си тук?
През последните няколко години България беше сериозно подкрепена както с европейски средства, така и с национални по отношение на научното оборудване. Във всички основни области бяха инвестирани средства и чрез центровете за върхови постижения, и чрез центровете за компетентност, и чрез тази карта за научна инфраструктура. Така, че апаратура има. Това, с което не успяхме да се справим, е да създадем по-добри условия за учените, особено за младите учени, за да искат да влизат в системата, да се чувстват добре, да израстват кариерно според заслуги, а не по някакви други признаци. Това е непосредствената задача, която трябва да решим. Това включва и повишаване на финансирането, особено на заплатите на учените, но също така предполага и навсякъде да се поставят по-ясни изисквания как ние отчитаме дали някой се справя или не се справя с тези задачи. Тоест, заедно с повишаването на финансирането, ние трябва да създадем и системата, която казва ясно на младите учени какво се очаква от тях. И да знаят, че като го направят, те ще бъдат признати, оценени и ще се развиват нагоре. Тези две задачи трябва да се комбинират, иначе няма да си свършим работата.
Ако видят избухваща звезда или нова планета - тогава рязко ще получат популярност и може би по-високи заплати, но науката е нещо много бавно, тромаво, знания и опит се трупат ден по ден, час по час, съответно откритията рядко се случват. Тоест, пунктовете за оценяване как ги виждате?
Навремето, като бях млад учен, ме питаха: "Ти защо се занимаваш с това?". И понеже бяха хора, които не се занимават с наука, аз им казвах: "То е като един спестовен влог. Всеки ден трябва да слагаш по нещо, да трупаш, за да знаеш, че си постигнал нещо голямо". Така, че сте напълно права. Но това, което трябва да се разбере, е, че ти можеш да си получаваш заплатата, да стоиш на работното си място и да не направиш нищо особено. В същото време има други хора, които са мотивирани отвътре, влече ги, сърцето им е там. Има хора, които могат да направят чудеса. България има много такива учени. Има хора, които обичат науката и ѝ се посвещават. За това заедно с финансирането трябва да се оправи и тази система, която да ги мотивира и да ги оценява, когато се справят чудесно. Всъщност това е едно от предимствата на Запада. Не е въпросът само в по-големите заплати. Много често, когато работиш по проект в България, всъщност заплащането може да бъде по-добро, сравнено с условията на живот, тъй като е по-евтин. Това, което все още ни отличава, е, че ако на Запад ти действително се справяш добре със своите задачи, това се вижда, промотира се и имаш израстване. При нас тази връзка все още не е добре установена.
Ние като общество сме длъжници на научните среди. От нас като общество какво се иска, за да ги възнаградим за това, което правят, за да ги стимулираме, за да ги оценим и да им дадем знак, че имаме по-големи очаквания от тях?
Първо трябва да разберем, че няма развито общество, което не използва научните знания. Управлението на такива сложни общества като държава, област, община ако щете, решенията, които трябва да се вземат, трябва да са на базата на истински научни данни. Да кажем един демографски проблем. Да, всички знаем, че има проблем, но как да се реши демографският проблем изобщо не е очевидно. Има спорове. И в другите държави не знаят как точно трябва да се подходи. Ето един сложен проблем, който изисква науката да каже: "Ако направите това, това и това, то ще проработи. Ако направите друго, може да изглежда приемливо, но то всъщност няма да проработи". Например по-високите заплати не водят автоматично до по-голяма раждаемост - това го е показала статистиката в по-развитите държави. Така, че тези сложни проблеми на хората, на обществата, изискват научен подход, който почти винаги комбинира различни научни знания. Ние трябва да разберем, че науката ни е нужна, за да живеем по-добре и тогава ще ценим повече това, което правят учените. Отивайки от другата страна и аз вече знам, че не е достатъчно само да имаш научни постижения и научни знания, а трябва да обясниш на хората защо те са полезни за тях. Трябва и ние да работим като учени по приложни задачи, най-малкото да обясняваме защо това, което правим, е полезно.
Националната пътна карта за научна инфраструктура не финансира пътна инфраструктура, правителството прави това. Вие сам видяхте какъв е пътят до обсерваторията на Рожен, има ли опция да се ремонтира, за да пътуват астрономите по-леко?
Първо е важно, че имаме инструмент, който да работи. Разбира се, знам, че има проблеми, когато дойде зимата и трудно се преминава дотук, но все пак това е друго министерство, други критерии се подбират как да се финансират пътищата. Аз по-скоро бих обърнал внимание, че освен липсата на средства, много често се оказва, че средства има, но организацията не е добра, ефективността не е добра. Примерите ги знаете от последните години. Затова една от най-важните ни задачи като правителство, на министъра на регионалното развитие е да започнем да харчим средствата много по-прозрачно, много по-ефективно, за да могат да стигат и до тези пътища, защото е очевидно, че трябва да започнем с приоритетните - където има най-много жители, нуждаещи се от тях.