Почти 80 години след Деветосептемврийския преврат в България датата продължава да разделя обществото ни. Вчера пред Паметника на Съветската армия се сблъскаха хора, които искаха да поставят цветя и да почетат героите, с други, настояващи за премахването на монумента. В „Срещу течението” Евгений Генчев разговаря с историка проф. Евелина Келбечева.
„Комунизмът не си е отишъл. Ние сме отровени от тази пропаганда, не само в продължение на 45 години. Тя продължава вече 77 години. Не само духът на комунизма не си е отишъл, в България няма град, чиято архитектурна линия да не е унищожена от тези абсолютно фалшиви тотеми на една изкривена и манипулирана „памет”. Това е доминацията на съветски паметници в абсолютно всеки български голям град, но и не само. И продължаването на изкривяването на историята и това, което абсолютно неправомерно наричаме „историческа памет”. Това не е историческа памет, а вкоренените и вкаменени клишета на комунистическата пропаганда, която започва дни след 9 септември 1944 г.”, посочи тя.
9 септември 1944 година е наричан ден на революцията, ден на народното въстание. Проф. Келбечева обаче го определя така: „Във вечерта на 8 срещу 9 септември се извършва един безкръвен военен преврат, който води до смяната на историческата съдба на България”.
За поставянето на венци на Паметника на Съветската армия, а от други наричан Монумент на окупационната червена армия (МОЧА), тя каза: „Няма нито един надпис, посветен на тази непобедима червена армия в България, който да има и дума, адекватна на историята. На него пише „На непобедимата Съветска армия освободителка. От признателния български народ”. Тоест, има огромна част от този непризнателен български народ, който е бил систематично унищожаван, особено в условията на съветската окупация на България в продължение на три години – от есента на 1944 г. почти до края на 1947 г.”, е мнението ѝ.
„През трите години на окупация през България минават над 600 000 военнослужещи на Червената армия, които са разквартирувани изцяло на разноски на България. Непрекъснато им се доставят храни, предоставят им се удобства, почивни станции, луксозни апартаменти, луксозни предмети. Цената на тази окупация е 133 млрд. лева, което се равнява на ¾ от българския бюджет. Картината е абсолютно ясна – началото на „светлия комунизъм” в България, настъпило с 9 септември 1944 г., довежда до най-голямата финансова, икономическа и продоволствена криза в новата българска история”, подчерта проф. Келбечева.
Защо е толкова успешна комунистическата пропаганда, историкът обясни: „До 70-те години за монументална пропаганда в България отиват 56% от бюджета за култура. Буквално, дни след 9 септември 1944 г. започва да работи пропагандната машина, която създава новите герои, паметници и наративи – изцяло по съветски модел”, поясни професорът. Според проф. Келбечева в България не трябва да остане нито един съветски паметник.