9 септември 1944 г. 80 години от комунистическия преврат в България

На 9 септември 1944 г. в София е извършен преврат. Това е последният преврат на Кимон Георгиев. Преди това той участва в смяната на властта на 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г.

В 6,25 ч. на 9 септември 1944 г. новият премиер Кимон Георгиев прочита по радиото предварително подготвена Прокламация към българския народ и обявява състава на новия кабинет. Малко след това при него са доведени от Чамкория регентите Кирил и Никола Михов, а третият регент Богдан Филов е в провинцията. Те подписват указ за назначаване на правителството, след което са арестувани. Сред първите стъпки на правителството е да назначи лоялни офицери на ключовите постове в армията.
Цялата Българска армия подкрепя преврата и се обявява в услуга на новата власт.

Навсякъде военните командири арестуват полицията и съвместно с партизански части репресират неудобните.

Щаба на войската издава заповед да се ликвидират всички врагове на новата власт които правят опити за оказване на съпротива и отказват да се предават доброволно на военните и милиционерските власти. Официалното име на армията се преименува от Българска войска на Българска народна войска – съкратено БНВ и в нея наред с другите командни постове се създава длъжността на помощник - командирите по политическите въпроси на армията .

На 9 септември, по нареждане на Добри Терпешев, всички партизански формирования слизат от планините и вземат съвместно с армията властта в селата и градовете в България и със заповед на военния министър генерал Дамян Велчев и произведения вече в генерал Добри Терпешев партизанските части се вливат в Българската армия и се създават военни гвардейски части именувани Българска народна гвардия, а към всяка военна част се създава армейска гвардейска рота, които имат както военнополитически, така и военно полицейски функции.

Навсякъде вземането на властта става без съпротива, но в други случаи някои по малки войскови и полицейски части оказват такава на други по крупни войскови части и силите на ОФ, но съпротивата е сломена.
Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от Народния съд са 2 730 души - министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.

Началото на преврата е поставено в средата на август 1944 г. На 26 август под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени.
Същият ден, 26 август, ЦК на БРП издава Окръжно №4, с което поставя като задача вземането на властта в България посредством въоръжено въстание. Същевременно, правителството започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България.

Тези опити срещат съпротивата на Съветския съюз, която довежда до провал на преговорите и на 2 септември Багрянов се оттегля, за да бъде съставено ново правителство като последен опит за предотвратяване на настъплението на Съветския съюз срещу България.
На 2 септември е образувано ново правителство, коалиция на основните опозиционни и антигермански партии, начело с Константин Муравиев.

На Отечествения фронт се предложени четири места в този кабинет, но той отказва участие, готвейки се активно за военен преврат. Новото правителство продължава опитите за външнополитическа преориентирания, като на 4 септември прекратява съюза с Германия, започва разоръжаване на германските войски на територията на страната и освобождава политическите затворници.
Същия ден германски войски пленяват щаба на българския корпус в Нишка Баня и щабовете на българските дивизии окупирали Сърбия.

На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа по молба на военния министър генерал Иван Маринов поради тактически проблеми. В действителност ген. Маринов вече е съгласувал своите действия с Отечествения фронт, за да се даде възможност на СССР междувременно да обяви война на България. В замяна на услугата, след преврата Иван Маринов е назначен за главнокомандващ на българската армия.

При тези обстоятелства на 5 септември Съветският съюз обявява война на Царство България. На 6 – 7 септември в настъпилото безвластие започват вълнения в различни части на България. Във Варна и Бургас Отечественият фронт установява контрол над администрацията малко преди пристигането на съветските войски. На 6 септември е обявена стачка на трамвайните работници в София, правителството ги подлага на мобилизация, а на следващия ден е разпръсната тяхна демонстрация, при което един човек е убит.

На 7 септември са нападнати затворите в Силистра и Плевен и затворниците са освободени, а при разпръскването на демонстрация на миньори в Перник са убити 6 души.
До преврата остават по-малко от 48 часа....