Румен Цонев, председател на СД на Холдинг КЦМ, пред ФАКТИ: За възможностите, които дават оловно-киселите батерии...

Може ли България реално да играе ключова роля в определянето на енергийните политики на ЕС. Какво е бъдещето на ядрената енергетика в ЕС. Такива теми се обсъждаха на конференцията „Енергийна сигурност - основа за развитие на европейската индустрия. Ролята на България”. Тя бе организирана от Цветелина Пенкова, евродепута от БСП и Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент. На форума присъства и Румен Цонев, председател на СД на Холдинг КЦМ. Ето какво сподели той пред ФАКТИ.

- Г-н Цонев, на ниво ЕС все повече се говори как ще се развива ядрената енергетика, развиват се стратегии с визия, ВЕИ секторът навлиза все повече. Накъде гледа ЕС?
- Въпросът е изключително сложен и се изследва във всичките му значения. Това, което говорих на форума в Европейския парламент за развитието на ядрената енергетика, беше, че е необходимо тежката индустрия, която работи 24 часа в денонощието, за да бъде декарбонизирана, да бъде въглеродно неутрална, трябва да бъде осигурена с електроенергия през всичките тези 24 часа. Ако вървим в посока възобновяеми източници на електроенергия, това е много добре, но също така трябва да се търси и възможност за съхраняването на тази енергия.

- Това ли се очертава като големия проблем…
- Имаме фотоволтаици, които работят много през светлата част на денонощието, в това време дори се получава излишък, а този излишък трябва да може да се съхранява и да може да се използва, когато няма такава генерирана електроенергия. Има различни начини и възможности за съхранение на електроенергията, а това голямо разнообразие трябва да се използва в цялост и напълно. Тук говорим за възможности за съхраняване на енергията под формата на водород – това е една батерия, също може да се използват и по-големи батерии от рода на ПАВЕЦ. В тях се съхраняват по-големи количества енергия. Говоря и за тези възможности, които дават оловно-киселите батерии. Говоря за тях, защото имаме огромен ресурс да ги правим, а този ресурс тръгва от нашия рудодобив. В България сме богати на такива суровини, минаваме през металургията, която е на най-високо технологично ниво у нас за извличането на цветни метали, минаваме през огромните знания и възможности, които имаме в нашите Научноизследователски институти, включително в института по Електрохимия при БАН, в Техническия университет и т.н.

- Значи ние имаме всичко, за да правим качествени батерии, но не ги правим. Така ли излиза?
- Ние едно не ги правим, а и изобщо нямаме усилия в тази посока, за да направим нещо още по-добро, с което бихме могли в много голяма степен да задоволим потребностите на много страни от Европейския съюз. Но и това не е най-големият проблем. Най-големият проблем у нас е следният. В момента се обявяват програми, които се финансират в огромната си степен от Европейския съюз с близо 50% грантове. При грантовете знаете, че те определят политиката. Когато дадеш за нещо грант, това означава, че ти искаш това нещо да се случи.

- И то да се развива?
- В България в момента се откриват такива програми. Давам пример. Сега - на 14 март, беше обявена голяма програма за финансиране на фотоволтаични паркове и инсталации за съхранение на електроенергията от тези паркове. Какво ще се случи? Ще бъдат финансирани фотоволтаични паркове с панели, които в 90% от случаите са произведени в Китай. Второто нещо са батериите, които ще се използват за съхранение на тази електроенергия. Те също са произведени в Китай. Говорим за литиевойонни батерии, които в основата си или са произведени 100% в Китай, или 100% от компонентите за тези батерии са произведени в Китай. Тоест, ние кого стимулираме, къде отиват в европейските пари?

- Това ли е въпросът?
- Вие си отговорете сами. И в същото време, когато на тези търгове не се поставят изискванията батериите да бъдат рециклирани след изтичане на срока им на употреба... Какво става? Ако има едно такова изискване, нито една литиевойонна батерия не може да намери място в нашия бит.

- Как се рециклират тези батерии?
- Те практически не се рециклират, защото няма все още установени и разработени технологии. Затова, не знам дали знаете, какво се случва с излезлите от употреба батерии от електрическите автомобили…

- Какво…
- Погребват ги. И се чака да дойде време, в което ще се развият технологии, чрез които те ще могат да бъдат рециклирани. Това не е ли прехвърляне на отговорност от нашето поколение на онези поколения, които идват след нас. Затова казвам, че трябва да се мисли ефективно. Ние можем да правим следното нещо, защото имаме опит с оловните батерии. Те трудно биха намерили приложения при електрическите автомобили, въпреки че в миналото имахме едни електрокари, които сега ги наричат електрически камиони, а там всичко беше с оловно-кисели батерии. Това е един от вариантите. Но днес се развиват много технологиите и оловните батерии стават с все по-добри показатели. Те отстъпват по отношение на литиевойонните, ако говорим за автомобили, но ако говорим за съхранение на енергия, оловно-киселите са много по-добри. И най-важното.

Оловните батерии могат да бъдат рециклирани.

А литиевойонните батерии не се произвеждат в Европа. Нито един от тези метали не се произвежда в Европа - нито кобалта, нито никела, нито литият, а литият е най-малката част в тези батерии. Но това са все неща, за които не се говори, не се коментира, подминава се, а в същото време нашата индустрия започва да страда, защото няма потребление. Е, как да има потребление, когато политиката с грантовите схеми върви в посока на неща, които са произведени в Китай. Какво повече да коментираме.