Конституционният съд се произнесе по промените в Конституцията, но взе ли ярко оцветени политически решения по съдбоносни за България казуси за устройството на държавата. И защо КС мълча с месеци вместо веднага да се произнесе „за“ или „против“ поправките. Какво направи КС… Пред ФАКТИ говори адвокат Петър Славов.
- Адвокат Славов, превърна ли се Конституционният съд в политически орган. И изобщо имаме ли нужда от КС, който заседава, след като види „накъде духа вятъра“ спрямо политическата обстановка в страната?
- Действително се чуха подобни упреци към КС, но интересното е, че те идват най-вече от хора, участвали под една или друга форма в приемането на обявените за противоконституционни промени в основния закон. И тук най-интересното е, че реално тази „политизация“ произтича от ключовото гласуване по някои от текстовете на новоизбраните от 49-ия парламент двама нови конституционни съдии, сред които и бивш депутат, пряко гласувал за тези конституционни промени, по част от които с решението си КС частично упражни отменителен контрол, а по други не успя да формира мнозинство именно заради този решаващ глас.
Така че ми се струва, че е по-скоро редно въпросните хора да замълчат в тази ситуация и да поемат отговорност, вместо да търсят оправдания в стари решения на КС или да го обявяват в цялостна политизация!
- Голямата борба за определяне на механизъм за разследване на главния прокурор остава "неясен“. Какво следва…
- Точният израз, използван от конституционните съдии, е „оспорената разпоредба на чл. 130, ал. 4, изр. първо е неясна до степен да е неприложима“, което до голяма степен е обусловило и решението за обявяването ѝ за противоконституционна. Между другото, тук никой не оспорва нуждата от механизъм за разследване на главния прокурор при данни за извършено престъпление, но въпросът е това да се направи по начин, при който уредбата е ясна и непротиворечива, в синхрон с останалите органи в системата на съдебната власт и с ясно разписани правомощия. И това е така, за да не изпаднем в един момент в ситуацията, кой ще разследва разследващия…
Нещо повече, за подобен механизъм би могло и сега да се помисли и то на законово ниво, а подобни правомощия да се делегират към някой съществуващ орган в системата на съдебната власт – директорът на Националната следствена служба, заместник на главния прокурор и т.н., като се създаде специален ред за реализиране на тези правомощия и гарантиране на независимостта и обективността на разследването.
- КС отбелязва, че механизмът за разследването на главния прокурор може да бъде уреден в закон. Кога ще стане това?
- Както вече споменах, това действително е напълно постижимо и то в значително по-кратки срокове, отколкото би траяла една нова конституционна процедура, ако въобще за нея може да се събере нужното парламентарно мнозинство.
Логичният подход би бил един нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт да направи подобни промени, като адресира и редица други останали „висящи“ въпроси след решението на КС. В този смисъл проектът за „нов ЗСВ“ на същите хора, работили по обявените за противоконституционни промени очевидно отпада, но много от важните въпроси като проблемите с командироването, кариерното развитие на магистратите, включително въвеждането на работещ механизъм за разследване на главния прокурор биха могли да се направят успешно с изменения в съществуващия ЗСВ от един следващ парламент. Казвам следващ, защото този явно навлезе вече в предизборна кампания и подобна отговорна задача би било доста неразумно да му се поставя.
Но едно следващо НС - освен с гореизброените въпроси, спокойно може да се занимае и с основния проблем на „политизирането“ на Висшия съдебен съвет, чрез т.нар. „парламентарна квота“, като въведе критерии за избор на част от нея по начина, по който предложихме по-рано от Висшия адвокатски съвет, а именно: по един член на Съдийската и Прокурорската колегия да се избира от парламента по предложение на Адвокатурата; пак по един – от най-реномираните висши учебни заведения в страната и т.н., като депутатите могат да приемат или отхвърлят така направените номинации, без да могат да ги подменят. Така ще отпадне възможността, политиците в парламента да се „сговарят“ и да избират ВСС по модела от 2017г., когато всяка партия там си парцелира определена квота и предложи хора, част от които с неясна биография, компетентност и интегритет!
- Парламентът остава постоянно действащ, няма обаче да избира регулаторите с 2/3 мнозинство. Това нещо положително ли е…
- Обявената за противоконституционна разпоредба 91б в своята ал. 2 всъщност казваше нещо друго: тези решения на НС за избор на членове на регулатори и други висши държавни органи, избирани от парламента, да могат да се гласува с 2/3 мнозинство в случаите, когато това е предвидено в закон. Т.е. въведеното двусмислие с тази алинея беше доста опасно и можеше да доведе до това в един случай членовете на КПКОНПИ, примерно, да се изберат с 2/3 мнозинство, след което следващо парламентарно мнозинство да измени закона и да го намали до обикновено, след което да прекрати предсрочно мандата им и да избере други „свои“ хора по новия „облекчен“ ред. Това, всъщност, е и основната причина тази разпоредба също да бъде обявена за невалидна, като отделно тя влизаше в противоречие и с чл. 86 от основния закон за реда за приемане на решения на парламента.
- Правомощията на президента – в случая Радев, а по принцип, който и да е той, остават орязани. Служебният премиер ще зависи от „домовата книга“…
- Така е, защото именно тук решаващи се оказаха гласовете на последно избраните конституционни съдии за запазване на тези разпоредби и не се постигна мнозинство за обявяването им за противоконституционни, какъвто бе проектът на докладчика по делото. Т.е. отново се връщаме на въпроса морално и допустимо ли беше въобще те или поне единият от тях, пряко участвал в приемането на тези изменения от 49-то НС да участва в гласуването, при положение, че в Закона за Конституционния съд по въпроса има празнота. Общите правила на съдопроизводството - не само в България, но и практически в целия цивилизован свят, не допускат човек сам да е „съдник“ и да контролира актовете си като по-горна инстанция.
При отвод дори и на един от двамата новоизбрани конституционни съдии тези промени за правомощията на президента също щяха да бъдат обявени за противоконституционни.
- Също остава и двойното гражданство на депутатите. Това случайно ли е?
- Така е, това е друг текст, при който КС не постигна мнозинство за приемане на решение, отново по същите причини – поради решаващия глас на новоизбраните конституционни съдии от парламента. За тази разпоредба също може да се използва квалификацията на конституционните съдии по-горе за „неяснота до степен на неприложимост“, защото изречение първо от чл. 65 говори за забрана на притежаване на чуждо гражданство освен българското за избор на народни представители, докато изречение две казва точно обратното – че може лице с двойно гражданство да бъде избирано.
Лично аз очаквам да имаме съществени проблеми със запазването на действието на тази разпоредба в бъдеще, тъй приетият от депутатите текст дава възможност и на чужденци, имащи българско гражданство и живели последните осемнадесет месеца в страната да бъдат избирани за депутати – т.е. тук не говорим само за нашите сънародници, български граждани по произход или по рождение, емигрирали в даден момент в чужбина и завърнали се, а за всяко лице, притежаващо и българско гражданство, като това може да е и всеки чужденец, станал български гражданин на някое от отменените вече основания за „инвестиция“ в България – т.нар. „златни паспорти“, като това може да се е случило само преди осемнадесет месеца?!
От такива хора обаче ще могат да бъдат приемани и изменяни българските закони, че дори и Конституцията, ако съберат необходимото мнозинство.